Какво означава ключ?

клю̀чът, клю̀ча, мн. клю̀чове, (два) клю̀ча, м.
1. Малко метално приспособление с особена форма за отключване и заключване на брава или за навиване на механизъм.
2. Механизъм към електроуред или към електрическа инсталация за включване или регулиране. Завъртам ключа на печката.
3. Инструмент за завинтване и отвинтване на гайки.
4. Прен. Това, което служи за разгадаване. Ключ на шифър.
5. Прен. Това, което е стратегически важно, с чието решаване се постига нещо. Ключ към успеха. Ключ към сърцето ѝ.
6. Спец. В музиката — знак в началото на петолинието, който определя тоналността.
• Държа под ключ. — Държа заключен.

Ключ
Ключът е инструмент, който се използва за отваряне (отключване) и затваряне (заключване) на ключалки. Обикновено се състои от работна част с формата на пластина с нарези, която влиза в отвора на ключалката и е различна за различните ключове и ухо, с помощта на което ключът се превърта и задейства механизма на ключалката. Работната част е направена така, че отделният ключ е пригоден да отваря една или малко на брой отделни ключалки. Броят на различните комбинации на работната част се нарича степен на секретност.

Ключ (електротехника)
Ключът използван в електротехниката и наричан още прекъсвач, превключвател или изключвател е ръчно управляван механичен или електронен комутационен елемент, който се използва в електрическите уредби за включване, изключване или превключване на електрически вериги за битови уреди и апарати и осветление. Ключът обикновено конструктивно е създаден да работи с две възможни състояния. За специални нужди, например за табла за управление на машини и процеси, се произвеждат и такива с неутрално състояние на превключващия механизъм. Най-обикновеният електрически ключ е ръчно управлявано електромеханично устройство за създаване или прекъсване на електрическа връзка. Комутационни елементи, електрически задействани за превключване на електрически вериги са например релетата.

Нотен ключ
Нотният ключ (или музикален ключ) е музикален символ разположен при нотация върху петолинието, който позволява да се определи музикалният тон на нотите, като фиксира положението на дадена нота, спрямо която се разполагат останалите ноти. Например ключът сол показва къде се намира нотата сол – той представлява крива линия, която започва от втората линия на петолинието, следователно на втората линия стои нотата сол. В съвременната музикална нотация се използват три основни ключа – сол, фа и до. Исторически първи възниква до ключът, с развитието на музиката се прибавят и другите два. Формата на днешните ключове идва от латинските букви C, F и G.

Синоними на думата: ключ

тайна, загадка, възел, разрешение ключова дума, парола легенда, условни знаци, код, шифър прекъсвач, превключвател, комутатор път, способ, ключова позиция