Какво означава Китай?

Китай
Китайската народна република, съкратено КНР (на традиционен китайски: 中華人民共和國, на опростен китайски: 中华人民共和国, на пинин: Zhōnghuá Rénmín Gònghéguó, изговор – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е втора след Индия. Столица е град Пекин.Считана за наследник на една от най-старите и значими за човечеството цивилизации в света – китайската, КНР е основана през 1949 година вследствие на комунистическа революция, след продължителни вътрешни конфликти и войни с Японската империя. Десетилетия след това Китай се развива по подобие на управлявания от Сталин СССР. Започналите през 1970-те години политико-икономически реформи променят значително облика на страната в обществено, икономическо и политическо отношение. Впоследствие в Китай се изгражда една от най-мощните и бързоразвиващи се икономики и днес е значителна културна, научно-техническа, геополитическа и военна сила. Китай е най-големият износител и вторият най-голям вносител на стоки в света. Страната е втора най-голяма по стойност на БВП. Китайската народна република е най-голямата социалистическа страна в света.

История на Китай
Китайската цивилизация произлиза от различни градове държави по поречието на Жълтата река (китайски: 黃河; пинин: Huáng Hé) през епохата на Неолита, а писмената история на Китай (за изображение на териториите, заемани от различни династии, както и модерни типове държава виж тук Архив на оригинала от 2010-01-22 в Wayback Machine.) започва с династия Шан (около 1550 пр.н.е. – около 1046 пр.н.е.).

Император на Китай
Император на Китай е владетелят на Китайската империя (221 г. пр.н.е.–1912 г.). На китайски титлата се изговаря „Тиен-дзи“ („Син на Небето“), което следва да покаже неговата божественост и богодадена власт. От династията Шан китайските владетели обикновено използват титлата Уанг (китайски 王 Уанг). Разделянето на Китай на много воюващи държави довежда до факта, че всеки от владетелите започна да се нарича Уанг, а титлата загуби значението си. Обединителят на Китай, първият император от династията Цин, Ши Хуанди, създава нова титла за себе си, за да изолира статута на императора (китайски симпл. 皇帝, пининин Хуангди). Тази титла на китайски хуанди продължава да се използва от китайските владетели до падането на династията Цин през 1912 г. Всеки китайски монарх в съвременната китайска история е известен с няколко имена, което внася известно объркване в тяхната идентификация. Понякога един и същ император е известен с две или три имена, или същите имена са били използвани от владетелите на различни династии. Трябва да се има предвид, че това се основава на китайската историческа традиция, която в някои случаи противоречи на други исторически традиции и обективни данни . В резултат на това суверенните държави на някои други народи - монголи, манджури и други (империи, кръстени на династиите Юан, Цин и др.) Са прикрепени към хроно -династичната история на Китай, а самите тези народи се считат за " национални малцинства "на Китай. Титлата заменя отделните царски титли на разпокъсан Китай след обединението, проведено от Цин Шъхуан. Той е титулуван в Китай като „Първият император“.