Какво означава Кисимов?

Асен Кисимов
Асен Ангелов Кисимов е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с големи роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с успокоителния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР и др.) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу – „Ейсън Чортън от Ямайка“ (1977 г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът „Великите поети на България“ – до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.

Константин Кисимов
Константин Василев Кисимов е български театрален и филмов актьор.

Пандели Кисимов
Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията. Доброволен разпространител (кореспондент-настоятел), както и дописник на „България“, „Цариградски вестник“, списание „Български книжици“, „Мироздание“ и изданията на Раковски. От 1858 до 1861 г. прави опити да отвори печатница в Търново. По време на Хаджиставревата буна в 1862 година емигрира и живее в Букурещ, Болград и др. Пандели Кисимов е брат на известната търновска общественичка Евгения Кисимова. Кисимов е един от основателите на Български таен централен комитет (БТЦК), автор на „Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“, убеден привърженик на политическия дуализъм, т.е. за двойна българо-турска империя по примера на Австро-Унгария. Член е на редакционния комитет на вестник „Народност“ (1867-1868), сътрудничи на „Българска пчела“ и „Дунавска зора“. Един от критиците на Любен Каравелов, през 1869 г. се свързва с Добродетелната дружина и две години редактира вестник „Отечество“. След амнистия се връща в Търново през 1872 г., където се занимава с рударство. Обикаля страната, сътрудничи на вестниците „Македония“, „Турция“, „Право“, „България“. Руско-турската война го заварва в Букурещ. През 1878 печата статии за границите на България и за освободителната мисия на Русия в списание Славянско братство“ и вестник „Българин“. След Освобождението е съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудничи на различни периодични издания, редактира вестник „Отечество“, откъдето отправя нападки срещу Любен Каравелов и Петко Каравелов. По време на управлението на Стефан Стамболов е арестуван и екстерниран от България, четири години живее в Букурещ. Кисимов се изявява като добър журналист и полемист, критикува политиката на Митхад паша, стои на русофилски позиции. Спомените му „Исторически работи“, на места твърде обстоятелствени, са богати на сведения за културния и политическия живот и разкриват идеите и пристрастията на автора си. Кисимов е автор на не особено сполучливи стихотворения на патриотически или етически теми. Превежда от гръцки повестта „Кавказки пленници“ (1851) от популярния в България в началото на 50-те години савойски автор, живеещ в Русия Ксавие дьо Местър (1763 - 1852). Вероятно също от гръцки превежда „Повести сравнения“ (1853), която представлява преработка на диалог от Лукиан. През 70-те години превежда от румънски „Варвара Убрих, калугерица в Краков“, повест от полския писател Ладислав Кулчицки. Популярен на времето е бил преводът му на „Откриването на Америка“ от Йоаким Кампе (1744 - 1811). В спомените си говори за своето участие в издаването на „Генрих Айсенфелдский“, по негов ръкопис преводът е довършен от Ради Колесов. С „Епизод от хайдушките наречени чети...“ Кисимов прави опит и в белетристиката, в повестта се долавя влияние от „Горски пътник“ на Раковски.