Какво е жерав?

Какво означава кестен?

мн. кѐстени, (два) кѐстена, м.
1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в козметиката, медицината.
2. Плодът на това дърво.
• Вадя кестените от огъня. — Върша опасна, рискована работа вместо друг.

КестенКестен
Кестените (Castanea) са род от осем или девет вида дървета и храсти от семейството на букови (Fagaceae). Живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Името се отнася също и за ядковите плодове, които тези дървета дават. Повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 m височина, но някои видове (чинкапините) са по-малки, често храстообразни. Всички те са широколистни. Листата са прости, овални или копиевидни, дълги 10 – 30 cm и широки 4 – 10 cm, с остри и силно разредени зъби и плитки заоблени синуси между тях. Цъфтежът е в средата на лятото. Плодът е бодлива чашка с диаметър 5 – 11 cm, съдържаща 2 – 7 ядки. Да не се бърка с Конски кестен (Aesculus hippocastanum), чиито плодове са отровни! Той е съвсем друг вид от различно семейство. Американският кестен, едно от доминиращите дървета в източните САЩ в миналото, е почти напълно унищожен от гъбичното заболяване Cryphonectria parasitica. Американските чинкапини страдат сериозно от тази болест. Европейският и западноазиатският сладък кестен също са податливи, но по-слабо от американския, а източноазиатските видове са устойчиви. Тези устойчиви видове, особено японският кестен, китайският и тези на Сегуин и Хенри, са използвани в размножителни програми в САЩ с цел създаване на хибриди с американския кестен, които да са устойчиви към болестта.

Конски кестенКонски кестен
Конските кестени (Aesculus) са род широколистни дървета и храсти, виреещи в умерената част на Северното полукълбо. 7 – 10 вида виреят в Северна Америка, 13 – 15 – в Евразия. Има и няколко естествени хибрида. Традиционно са класифицирани в свое собствено еднородово семейство Hippocastanaceae, но генетични свидетелства показват, че това семейство, заедно с кленовете (Acer), по-добре се класифицират в семейството на сапуненото дърво (Sapindaceae), тъй като разликите между трите групи са малки и със съмнителна важност. В Северна Америка конският кестен е наричан „еленово око“ (buckeye). Названието „конски кестен“ се използва за разграничаване спрямо истинските кестени от род Кестен (Castanea), сем. Букови (Fagaceae). Обикновеният конски кестен (Aesculus hippocastanum) е много популярен за културно отглеждане и често се нарича просто „конски кестен“. Името „еленово око“ е дадено заради подобието на семето на растението с око на елен, а „конски кестен“ – заради външната прилика на семето с кестен и негодността му за ядене („става само за конете“).

Сладък кестенСладък кестен
Сладкият кестен (Castanea sativa) е широколистно дърво. Расте предимно в кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. Сладкият кестен е влаголюбив дървесен вид. Той има добре развита на дълбочина и ширина коренова система, което го предпазва от щети при силни ветрове. Сладкият кестен (наричан още Обикновен кестен) достига до височина 35 – 40 метра. Листата на сладкия кестен са прости, цели и на дължина достигат до 25 см, а на ширина – до 8 см. Характерен за листата на сладкия кестен е тъмнозеленият цвят на горната им страна и силно назъбеният ръб на листото. Листните петури се прикрепят с немного дълга листна дръжка. Листата на сладкия кестен са богати на витамин K. Сладкият кестен е еднодомно растение. Мъжките цветове са събрани в съцветия. Всеки отделен цвят има 5 – 6 околоцветни листчета, които са жълто-зелени на цвят. Всеки цвят разполага с 10 до 20 тичинки. Плодовете му узряват от 4 до 5 месеца след цъфтежа на растението. Оптималния си плодоносен капацитет дървото от сладък кестен достига, когато е на около 50 години. Плодовете му са богати на скорбяла, захари и мазнини, поради което се използват за храна от човека. Предполага се, че сладкият кестен произхожда от Азия. Среща се в Южна Европа, Северна Африка, Кавказ, Мала Азия. В България образува естествени насаждения в южната част на страната – по северните склонове на Беласица, Славянка, Пирин и Огражден. Най-компактни и големи са насажденията в Беласица. За кестеновите гори край Берковица в Западна Стара планина се смята, че имат изкуствен произход. Сладкият кестен обикновено живее до 150-годишна възраст, а пределната му възраст е около 500 години. По-ранната гибел на сладкия кестен обикновено се причинява от гъбно заболяване, характерно за вида.