Какво означава Йерусалим?

Йерусалим
Йерусалим (на иврит: ירושלים‎, [jeruʃaˈlajim]; на арабски: القدس‎, [ˈaːɫ ˈquːdsˤ]) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 890 000 души (2013).Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави поддържат посолства в бившата столица Тел Авив.

Възкресение Христово (Йерусалим)
„Възкресение Христово“ (на арабски: كنيسة القيامة‎; на арменски: Սուրբ Հարություն տաճար; на гръцки: Ναός της Αναστάσεως; на латински: Sanctum Sepulchrum) е християнска църква, построена на мястото, където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал Иисус Христос. В храма ежегодно се провежда церемонията по слизане на Благодатния огън. Базиликата е катедрален храм на православната Йерусалимска патриаршия. Още ранните християни са почитали мястото на разпятието и погребението на Иисус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град. Първата църква на Божи гроб, който се намира в този храм, е издигната по инициатива на откривателката на Животворния кръст и майка на св. Константин Велики света Елена. Строена е под надзора на патриарх Макарий Йерусалимски заедно с частично запазената базилика във Витлеем. Освен Божи гроб, в храма се намира място на Голгота и мястото, на което е открито Дървото на живота. Първият и величествен за времето си храм на Възкресението на мястото е осветен в присъствието на император Константин Велики и представители на православното духовенство на 13 септември 335 г. (стар стил). На Възкресение Христово Православната църква отбелязва символичното обновление на храма – тоест времето от началото на Великите пости, през което до този ден църковния интериор и облеклата на свещениците са в тъмни цветове, изразявайки съпричастност с Божията жертвоготовност и страданията му и същевременно показвайки разкаяние заради греховността човешка.

Крал на Йерусалим
Крал на Йерусалим се отнася до владетелите на кралство Йерусалим, възникнало през 1099 г. след завоевателната военна кампания на Първия кръстоносен поход и съществувало до 1291 г. Първият владетел е Годфроа дьо Буйон, който е втори син на херцог и това е една от причините, поради които той отказва да носи титлата крал. Неговите наследници приемат титлата, която се запазва дори след падането на Акра през 1291 г. и се носи от различни владетели и претенденти, които живеят извън границите на някогашното кралство. Унаследяването засяга и наследниците от женски пол, които няколко пъти в историята са управляващи кралици на Йерусалим.