Какво означава Ирина?

Ирина Атинянката
Ирина Сарантапихина (на гръцки: Ειρήνη Σαρανταπήχαινα; ок. 752 – 9 август, 803), известна повече като Ирина Атинянката (на гръцки: Ειρήνη η Αθηναία), е византийска императрица от 797 до 802 г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се нарича и титулува „василевс на ромеите“, вместо „августа“ или „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“. Ирина е съпруга на византийския император Лъв IV Хазарски. След смъртта му е регент на сина си Константин VI, когото в крайна сметка ослепява и отстранява от управлението на империята. Заради постановленията на свикания по нейно време Седми вселенски събор в Никея (Втори Никейски събор) и връщането на православния култ към иконите, Ирина е канонизирана за светица.

Ирена
Ирена или Ирина (на гръцки: Ειρήνη, покой, мир, на старогръцки се произнася Ейрѐне, а на новогръцки – Ирѝни) е древногръцка богиня на мира и благоденствието, една от дъщерите на Темида и най-младата от второто поколение ори (заедно с по-възрастните Евномия и Дике). Нейна основна задача била да сдобрява враждуващите. Изобразявана е като красива млада жена със скиптър, рог на изобилието и факла (или ритон). Римският ѝ еквивалент е Пакс (Pax) (мир).

Ирина Кантакузина
Ирина Кантакузина, срещана също и като Ирина Палеологина, по мъж Бранкович, е деспина на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович. Ирина Кантакузина е прапрабаба на влашкия княз Теодосий I, който издига Куртя де Арджеш като престолнина. Освен това е популярна сред моравското българско население и като Проклетата Ирина, заради ангарията по издигането на Смедеревската крепост и тази на Островица в планината Рудник, които били част от т.нар. моравска укрепителна система.