Какво означава интернет?
ЍНТЕРНЕТ, мн. няма, м. Информ. 1. Най-голямата компютърна мрежа, свързваща милиони компютри и компютърни мрежи по целия свят, която служи за достъп до разнообразни информационни ресурси, за общуване между хората чрез електронна поща, социални мрежи и форуми, за търговия и др.; световната мрежа, глобалната мрежа, мрежата. Най-ползваната услуга на мрежата си остава размяната на имейли – близо 52% от потребителите използват интернет главно за да получават и изпращат съобщения. Мон., 2005, бр. 2403 [еа]. Подаваме данъчните декларации по интернет. С, 2004, бр. 4273 [еа]. Да си направиш страница в интернет – това от години вече не е вик на модата, а необходимост. МТР, 2000, бр. 31, 9. Сърфирам в интернет. Δ Свалих програмата от интернет.
2. Връзка на отделен потребител с тази компютърна мрежа, осигурена чрез използване на определена технология. Представител съм на поколението, което почти изцяло живее без телевизия, и се гордея с това. Ако имам време и желание, чета книги и се ровя в мрежата. Но сега нямах интернет. Ив. Димитров, ЖЛЛ [еа]. Безжичен интернет. Свръхбърз интернет.
3. Като неизм. прил. Който е свързан с тази мрежа, който се осъществява чрез тази компютърна мрежа. Интернет поколението ще иска да разгледа музея директно в Световната мрежа. Влизаш в сайта и разглеждаш музея. Култ., 2006, бр. 13 [еа]. Достатъчно е да ви се появи вкъщи с кръвясали очи, за да ви просветне, че сто на сто хлапакът е прекарал поне две трети от деня си затворен в кварталния интернет клуб. 24 часа, 2001, бр. 94, VII. Интернет реклама. Интернет търговия.
◊ Доставчик на интернет; интернет доставчик. Информ. Фирма, осигуряваща достъп на крайните потребители до интернет, като ги включва към своята мрежа. Ако експертните прогнози се окажат верни, до няколко години кабелните оператори ще станат най-големите доставчици на интернет. Кап., 2003, бр. 2 [еа]. Мобилните оператори и интернет доставчиците имат достъп до местоположението на всеки, който ползва тяхната услуга. СбПЕС1, 140. Интернет страница. Информ. Организирана съвкупност от електронни документи с общ дизайн и навигация, създадени за целите на организация, институция, частно лице и др., която съдържа разнородна информация (текст, видео, анимация, звук и др.) и хипертекстови връзки и е достъпна на определен адрес в интернет; сайт, уебсайт, уебстраница, страница. Ресурсите са със свободен достъп, който се осъществява чрез интернет страницата на Института за български език. М. Младенова и др., СБ,145. Подробна информация за търга може да бъде намерена на интернет страницата на Министерството на икономиката. ДВ, 2002, бр. 112 [еа].
– Англ. Internet.
Интернет
Ѝнтернет или глобалната мрежа, а в разговорния български език и накратко като нет (от английското net, мрежа), е глобална система от свързани компютри в мрежа или дори компютърни мрежи, която работи чрез стандартизиран комплект от протоколи TCP/IP, които позволяват свързването между компютрите и съответните интернет устройства, и свързаните с интернет чрез wireless устройства, като също така обслужва интернет потребителите с кабелен или wireless по целия свят (които са няколко милиарда). Интернет представлява мрежа от мрежи, и е съставен от милиони частни, обществени, университетски и академични, фирмени, търговски, а също и съответните държавни мрежи, като wireless-a има най-различен обхват – от местен, регионален до глобален за сателитния интернет, в различни преносни среди и свързани помежду си чрез сложна система от мрежов хардуер и софтуер. Интернет служи за отдалечен достъп до голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги, най-известни сред които са взаимносвързаните хипертекстови документи на World Wide Web (WWW) и електронната поща.
Повечето традиционни комуникационни средства имат аналози, адаптирани към технологията на интернет. Така например телефонните или телевизионните услуги стават основа съответно на интернет телефонията и интернет телевизията, а издаването на вестници е трансформирано в уебсайтове, блогове и фийдове. Интернет позволява или ускорява възникването на нови форми на общуване между хората, като незабавни съобщения, интернет форуми и социални мрежи.
Създаването на интернет датира от 1960-те години, когато Съединените щати финансират изследователски проекти на различни военни институции, целящи изграждането на устойчиви разпределени компютърни мрежи. Тази дейност поставя началото на международни усилия за развитието на нови мрежови технологии, което довежда до комерсиализирането на международната мрежа в средата на 1990-те години и популяризирането на множество нейни приложения в практически всяка област на съвременния живот.
Интернетът няма централизирано управление нито от гледна точка на техническата реализация, нито в областта на достъпа и употребата, а всяка съставна мрежа използва собствени стандарти. Само най-общите дефиниции на двете основни именни пространства в интернет, IP адресите и Domain Name System, се задават от поддържащата организация ICANN. Стандартизацията на основните протоколи и технически конвенции се извършва от IETF.
По данни на pingdom броят на потребителите на интернет през 2012 г. е 2,1 милиарда души. Към средата на 2015 г. броят крайни потребители надхвърля 3 милиарда. Това до голяма степен се дължи на бурното развитие на мобилните комуникации, предоставящи мобилен интернет, развитието на социални мрежи, които генерират съдържание и поевтиняването на интернет трафика.
Към юни 2017 г. 51% от хората по света имат достъп до интернет.
Интернет доставчик
Интернет доставчик (на английски: Internet Service Provider, ISP; на български: доставчик на интернет услуга) е организация (фирма, академична или правителствена институция), осигуряваща достъп до интернет. Доставчиците на интернет услуги са популярни също и като интернет провайдъри или само провайдъри. В зависимост от типа клиенти биват два вида – „доставчици на свързаност“ и „доставчици на дребно“.
Интернет операторите осигуряват достъп до интернет чрез различни технологии. Мнозинството от потребителите използват следните видове достъп:
комутируем достъп:
през телефон;
през цифрова мрежа с интегрирани услуги;
през цифрова абонатна линия (най-често асиметрична);
кабелен достъп:
през мрежа за кабелна телевизия;
през локална мрежа;
безжичен достъп.Част от потребителите получават достъп посредством високоскоростни линии – обикновено чрез оптични мрежи за пренасяне на данни, изградени от самите доставчици, или взети под наем от телекомуникационни компании.
Често интернет доставчиците предлагат не само достъп до интернет, а и други услуги, напр. колокиране (предоставяне на физическо място за разполагане на оборудване на клиентите в техническите центрове на доставчиците), изграждане на уеб сайтове и уеб хостинг, регистрация на домейни, безплатна електронна поща, безплатно дисково пространство и др.
Интернет на нещата
Интернет на нещата (на английски: Internet of Things, съкр. IoT), известен още като интернет на вещите (от рус. Интернет вещей) или интернет на обектите, е концепция за компютърна мрежа от физически обекти (устройства, превозни средства, сгради и други предмети и вещи), притежаващи вградени електронни устройства за взаимодействие помежду си или с външната среда. Тази концепция разглежда организацията на такива мрежи като явление, способно да преустрои икономическите и обществени процеси така, че да изключи необходимостта от участие на човека в част от действията и операциите.Концепцията е формулирана през 1999 г. като разширение на приложението на радиочестотна идентификация (RFID) при взаимодействието на физически обекти един с друг и с околната среда. Започвайки от 2010-те години, концепцията „интернет на вещите“ се изпълва с многообразно технологично съдържание и се внедряват нови практически решения и тя се смята за възходяща тенденция в информационните технологии, преди всичко благодарение на повсеместното разпространение на безпроводните мрежи, появяването на облачните изчисления, развитието на технологиите за междумашинно взаимодействие, началото на активния преход към IPv6 и усвояването на програмно-конфигурируемите мрежи.