Какво означава Индия?

Индия
Индия, официално Република Индия (на хинди: भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; на английски: Republic of India), е държава в Южна Азия. Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан. Граничи с държавите Пакистан, Китай, Непал, Бутан, Бангладеш и Мианмар (Бирма) и има обща дължина на бреговата линия от 7517 km. Разделена е на 29 щата и 7 съюзни територии, а столица на самата държава е Делхи. Индия е седмата по големина страна в света и първа по население. Тук в дълбока древност се зараждат редица цивилизации, най-вече по долината на река Инд, които впоследствие развиват търговия и обогатяват културното наследство на човечеството в продължение на векове. В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм. Индийската култура се обогатява и с пристигането на зороастризма, християнството, юдаизма и исляма към 1000 година сл. Хр. Между X и XII век в индийския субконтинент е създадена силната Моголска империя. Макар и съставена от трибутарни кралства, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, империята притежава голяма икономическа сила и произвежда една четвърт от световното производство до към XVIII век. След това става британска колония, изцяло под контрола на Британската източноиндийска компания. През 1947 година страната успява по мирен път да постигне своята независимост.Индия е парламентарна демокрация в рамките на федерална република. Икономиката ѝ е 6-ата най-голяма по отношение на номинален БВП, и 3-та по паритет на покупателната способност, но все още се отличава с много високи нива на неграмотност и корупция, а голяма част от населението ѝ страда от недохранване и болести. Въпреки проблемите си обаче е забележима в световен мащаб технологична сила със собствена космическа програма, разполага с ядрено оръжие и третата по големина армия в света.

Британска Индия
Британска Индия (след 1858 г. Британски Радж; на английски: British Raj, букв. от хиндустани – „британско управление“) е името на британската колония, просъществувала от 17 до средата на 20 век и обхващаща по-голямата част от Индийския субконтинент, включително днешните държави Индия, Бангладеш, Пакистан и Мианмар. До обявяването на независимостта им тези държави се описват от историографията като Британска Индия, въпреки че под този термин са се подразбирали само териториите под директна опека на британската администрация в Делхи (преди това в Калкута). Голяма част от териториите под властта на вицекраля на Индия по това време всъщност не са на директно подчинение, а са трибутарни княжества, управлявани от махараджи, раджи, такури и набоби, които въз основа на сключени договори запазват властта си, но изгубват суверенитета си, признавайки за върховен владетел британския монарх. За част от Британска Индия се считат и Аден (от 1839 г.), и Бирма (от 1886), които придобиват статут на отделни колонии през 1937 г. Основна роля в управлението играе Британската източноиндийска компания. За начало на периода Британски Радж се счита 1858 г., когато компанията е закрита и териториите стават пряко владение на Короната в лицето на кралица Виктория. През 1876 тя е провъзгласена за императрица на Индия. За край на периода се счита 1947 г., когато Индия и Пакистан стават доминиони. По-късно те стават съответно република Индия и република Пакистан (съставена отначало от две отделни части, но източната част по-късно става република Бангладеш). Бирма е отделна колония от 1937 и получава независимост през 1948 г. Въпреки че Шри Ланка е в периферията на Индийския субконтинент, тя не е част от така наречения Британски Радж. Тя е управлявана като кралска колония директно от Лондон, като влиянието на Вицекраля на Индия е несъществено. С понятията Френска Индия и Португалска Индия се обозначават малките крайбрежни анклави, които двете държави са притежавали преди независимостта на Индия. След независимостта те успешно се интегрират в Индия.

Генерал-губернатор на Индия
Генерал-губернаторът на Индия (генерал-губернатор и вицекрал на Индия) е главата на администрацията в Британска Индия. Службата е създадена през 1773 под името генерал-губернатор на председателството на Форт Уилям. Първоначално има контрол само над селището, но наблюдава и служителите на „Британската източноиндийска компания“. Пълната власт над Индия е предоставена през 1833, когато титлата се преименува на генерал-губернатор на Индия.