Какво означава Идиш?
ЍДИШ, мн. няма, м. Език на еврейското население в Източна и Средна Европа и отчасти в Америка, възникнал през 10 – 12 в. върху основата на източнонемски диалект. Иврит е национален език на Израел, а евреите по света говорят идиш и шпаньол.
– От нем. judisch.
Идиш
Идиш (ייִדיש, Yiddish, Jiddisch) е германски език, на който говорят около четири милиона евреи ашкенази по целия свят. Названието идиш означава еврейски (нем.: Jüdisch) и означава съкращение от yidish daytsh (ייִדיש־דײַטש), еврейски немски. Езикът възниква в Централна Европа между IX и XII век като смесица от среднонемски диалекти (70 – 80% от думите имат немски произход) с множество заемки от иврит и арамейски, а също и от романските, и славянските езици.
Според петнадесетото издание на Ethnologue, идиш биват два езика:
Идиш, западен (yih), понастоящем говорен предимно в Германия
Идиш, източен (ydd), понастоящем говорен предимно в Израел и Латвия
Идиш езици
Идиш езици представляват подгрупа на горногерманските езици, включваща двата диалекта на езика идиш - западен и източен. Такава систематизация се покрепя от SIL International.
Уикипедия на идиш
Уикипедия на идиш (на идиш: יידישע וויקיפעדיע) е раздел на идиш в Уикипедия. Проектът започва работа на 3 март 2004 година.