Какво означава змеица?

ЗМЕЍЦА ж. 1. Митол. Женски змей. Редом със самовилите самодиви, обикнати и широко разпространени митически образи в българската балада са змейовете и змеиците. Б. Ангелов, ЛС, 41. Трето лято ще мине вече и никой не знае какво прави Косьо в гората. Едни разправят – ката вечер змеица със златна кочия го отвеждала нейде из пещери в сараите си, други – самодива го залюбила. П. Тодоров, И I, 20. Мамо ле, стара майчице, / като ма питаш, да кажа: / срам ма йе, мамо, да кажа, / срам ма йе, мамо, грях ма йе – / либи ма, мамо, змеица; / дене йе, мамо, змеица, / ноще йе мечка стръвница. Нар. пес., СбНУ ΧLVΊ, 46. // В народните поверия – жена, на която долната половина на тялото е като на змей. На всекиго разправяха, че Славка била змеица. Една нейна съседка я издебнала, когато се е събличала, и видяла опашката ѝ. Нощно време ходила гола из пътища и кръстопътища да мами звездите, за да им взема хубостта, и хухукала като прегракнала кукумявка. К. Петканов, ОБ, 248.

2. Митол. Жена на змей. – Мари той Змей! Виж я. Ти змеица ли ще му станеш! П. Тодоров, Събр. пр ΙΙ, 304.

3. Обикн. в съчет.: Сабя змеица. Нар.-поет. Остра и тънка сабя, която се огъва, вие като змей (змия); змийца. Те [юнаците] бяха чудновати / со своя гърлест вик и пъстро облекло: / бял, напет сюртук, / на кръста долу стегнат, / со сабя змеица на чер мешин колан. П. П. Славейков, Събр. Съч. III, 135. „Продай си пушка хайдутска / и остра сабя змеица.“ Ив. Вазов, Съч. ΙΙ, 87.

Змеица
Змеица (известно още като Змейца, с предишно наименование Аланджиево) е село в Южна България. То се намира в община Доспат, област Смолян.