Какво означава Емануил?

Виктор Емануил II Савойски
Виктор Емануил II Савойски (на италиански: Vittorio Emanuelle II di Savoia), роден Виктор Емануил Алберт Мария Евгений Фердинанд Томас Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele Maria Alberto Eugenio Ferdinando Tommaso di Savoia; * 14 март 1820, Палацо Кариняно, Торино, Сардинско кралство; † 9 януари 1878, Рим, Кралство Италия), е последният крал на Сардиния (1849 – 1861) и първият крал на обединена Италия (17 март 1861 – 1878). От 1849 до 1861 г. е и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и херцог на Генуа. Той е запомнен и с титлата Крал джентълмен (на италиански: Re gallantuomo), тъй като след възкачването си на престола не оттегля Албертиновия устав, обнародван от неговия баща Карл Алберт. Подпомогнат от министър-председателя Камило Бенсо, граф на Кавур, той завършва Рисорджименто, чиято кулминация е провъзгласяването на Кралство Италия. Благодарение на ролята, изиграна в постигането на обединението на Италия, той е наричан Баща на родината. Така наречен, той се появява в надписа във Виториано (Олтарът на родината) – националният паметник на пл. „Венеция“ в Рим, който носи името си от него.

Йоанис Емануил
Йоанис Емануил (на гръцки: Ιωάννης Εμμανουήλ) е гръцки революционер от XVIII век, сподвижник на Ригас Велестинлис.

Емануил Филиберт Савойски
Eмануил Филиберт Савойски, нар. още „Желязната глава“ (на италиански: Emanuele- Filiberto di Savoia detto anche “Testa 'd Fer“; на френски: Emmanuel-Philibert de Savoie, dit Tête de fer; * 8 юли 1528 в Шамбери, Савойско херцогство, † 30 август 1580 в Торино, пак там) e 10-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста, Мориен и Ница (1553 – 1580), титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1553 г.). Освен това е принц и постоянен викарий на Свещената Римска империя, върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста, маркграф на Ивреа, маркграф на Суза, маркграф на Италия, маркграф на Жекс, граф на Асти, граф на Брес, граф на Шабле, граф на Женева, граф на Ромон, барон на Во, барон на Фосини, господар (синьор) на Пинероло и Верчели, венециански патриций (утвърден от Сената на Републиката на 22 юли 1574). Купува с акт от 15 ноември 1575 господарства Маро, Прелà и Порнасио (с Боргето и Монтегросо) от братовчедка си Рената Савойска-Танд, давайки ѝ в замяна феодалното владение на Риволи с графска титла и баронство Божè, издигнато в случая в графство. Генерал на ескадрон в Имперската армия през 1546 г., командант на кавалерия през 1547 г., боен и армейски генерал във Фландрия през 1522 г., кавалер на Ордена на Златното руно през 1546 г., кавалер на Ордена на жартиерата от 1556 г., известен испански генерал, победител в битката при Сен Кантен.