Какво означава Елизабет?

Елизабет II
Елизабет II (на английски: Elizabeth II), пълно име Елизабет Александра Мери (на английски: Elizabeth Alexandra Mary; * 21 април 1926, Мейфеър, Лондон, Великобритания, † 8 септември 2022, Замък „Балморал“, Великобритания), е кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на кралствата от Общността на нациите от 6 февруари 1952 г. до смъртта си на 8 септември 2022 г. Като британски монарх през този период тя е върховен управител на Църквата на Англия, главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на Ман. Тя е кралица, управлявала 32 суверенни държави приживе и 15 при смъртта си. Нейното управление от 70 години и 214 дни е най-дългото от всеки британски монарх и най-дългото регистрирано на която и да е жена държавен глава в историята. Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън – херцог и херцогиня на Йорк. Баща ѝ се възкачва на трона през 1936 г. след абдикацията на брат си, крал Едуард VIII, което прави Елизабет предполагаема престолонаследничка. Тя получава частно образование у дома и започва да изпълнява обществени задължения по време на Втората световна война, като служи в Помощната териториална служба. През ноември 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън и бракът им просъществува 73 г. до смъртта на съпруга ѝ през 2021 г. Имат 4 деца: Чарлз, Ан, Андрю и Едуард. Елизабет управлява от 1952 г. до смъртта си на 8 септември 2022 г. След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през 1953 г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата. Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството. Елизабет II успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото. Значимите събития включват коронацията на Елизабет през 1953 г. и честванията на нейните Сребърен, Златен, Диамантен и Платинен юбилей съответно през 1977, 2002, 2012 и 2022 г. Елизабет II е най-дълго живелият британски монарх и вторият най-дълго управлявал суверен в световната история, само след Луи XIV от Франция. От време на време се сблъсква с републикански настроения и медийна критика към семейството ѝ, особено след разпадането на браковете на децата ѝ, нейната „ужасна година“ през 1992 г. и смъртта на бившата ѝ снаха Даяна, принцеса на Уелс, през 1997 г. Подкрепата за монархията в Обединеното кралство обаче остава постоянно висока, както и нейната лична популярност. Елизабет умира на 96 г. в замъка Балморал, Абърдийншър, Шотландия и е наследена от най-големия си син Чарлз III.

Елизабет I
Елизабет I (на английски: Elizabeth I; * 7 септември 1533; † 24 март 1603) е кралица на Англия и Ирландия от 17 ноември 1558 г. до смъртта си. Понякога наричана „кралицата дева“ (The Virgin Queen), Глориана (Gloriana) или „добрата кралица Бес“ (Good Queen Bess). Елизабет I е петият и последен монарх от династията на Тюдорите. Дъщеря е на крал Хенри VIII и втората му съпруга Ан Болейн, която е екзекутирана две и половина години след раждането на Елизабет. Бракът на Хенри и Ан е анулиран и Елизабет е обявена за незаконнородена. Тронът е наследен от Едуард VI, който управлява до смъртта си през 1553 г., след което на престола се възкачва лейди Джейн Грей според завещанието на Едуард VI, въпреки правата на двете принцеси Мери и Елизабет. Девет дни по-късно Тайният съвет на Англия оттегля подкрепата си и на 19 юли 1553 г. обявява за кралица Мери. Джейн е обвинена в предателство и затворена в Тауър. По време на управлението на католичката Мери I, известна още като „Кървавата Мери“, Елизабет пребивава една година в затвора по обвинение в подкрепа на протестантски бунтовници. В крайна сметка става кралица на 25-годишна възраст, след смъртта на Мери. Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица. Сред тях водеща роля играе Уилям Сесил. Един от първите държавнически актове е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което слага началото на англиканството. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, която се въздига почти в култ, получил изражение в множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест. В управлението на кралството Елизабет е значително по-умерена от непосредствените си предшественици. Един от нейните девизи е „video et taceo“ („Виждам, но не казвам нищо“). Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква със специална була (Regnans in Excelsis, 1570) и освобождава поданиците ѝ от задължението да проявяват вярност, срещу нея са организирани няколко заговора за покушение, но всички са предотвратени благодарение на доброто разузнаване на тайните служби. В международните отношения Елизабет е много внимателна и лавира между основните сили Франция и Испания. С неохота подкрепя няколко неефективни и зле подготвени военни кампании в Нидерландия, Франция и Ирландия. Към средата на 1580-те войната с Испания вече става неизбежна. Макар и да не е обявена официално, в периода (1585 – 1604) се водят редица битки, от които най-известен е разгромът на Непобедимата армада през 1588 г., донесъл слава на Елизабет като една от най-големите английски победи. Царуването на Елизабет е известно като Елизабетинска епоха. Периодът е известен с процъфтяването на английския ренесансов театър и литература, с творбите на Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу, както и с морските пътешествия и завоевания на Френсис Дрейк. Някои историци описват Елизабет като избухлив и понякога нерешителен характер. Към края на нейното царуване популярността ѝ намалява поради серия от икономически и военни затруднения. Във време на турбуленции и ограничена власт, когато монарсите на съседните страни също срещат множество вътрешни проблеми и заплахи за троновете си, Елизабет успява да оцелее. Нейното право върху трона е също поставено под заплаха от страна на братовчедка ѝ Мария Стюарт, която обаче е екзекутирана по заповед на Елизабет след дълги години в затвора. Царуването на Елизабет продължава 44 години и се оценява като период на стабилност за кралството, спомогнал да се укрепи националната идентичност.

Елизабет
Елизабет може да се отнася за: ЛичностиЕлизабет I – кралица на Англия Елизабет II – кралица на Англия Елизабет Баварска (1876-1965) – кралица на белгийцитеГрадове в САЩЕлизабет (Колорадо) Елизабет (Ню Джърси)ДругиЕлизабет – британски филм от 1998 г.