Какво означава Едуард?

Едуард I
Едуард I (на английски: Edward I of England, на френски: Édouard I-er d'Angleterre; * 17 юни 1239; † 7 юли 1307), известен като Дългокракия (на английски: Longshanks) заради високия си ръст, а също и като Чукът на шотландците (на английски: Hammer of the Scots), е крал на Англия в от 20 ноември 1272 до смъртта си. Наричан е още „Едуард Законодателя“ заради законовите реформи, които прави, известен с това, че покорява Уелс и се опитва да постигне същото с Шотландия. В допитване на BBC през 2002 г. Едуард I заема 94-то място сред 100-те най-велики британци.

Едуард II
Едуард II (на английски: Edward II of England; на френски: Édouard II d'Angleterre) е крал на Англия от 1307 до детронирането му през януари 1327 г. Той далеч няма успехите на своя баща, крал Едуард I. Управлението му е белязано от политическа нестабилност и завършва с принудителното му сваляне от трона. Известен е с отявлените си хомосексуални връзки и фаворизирането на мъже с незнатен произход, което довежда до жестокото му убийство. Той е първият монарх, основал колежи в университетите Оксфорд и Кеймбридж.

Едуард III
Едуард III (на английски: Edward III of England, на френски: Édouard III d'Angleterre; * 13 ноември 1312; † 21 юни 1377) е един от най-успешните английски монарси през Средновековието. Той възстановява кралския авторитет след катастрофалното управление на своя баща – Едуард II и превръща Кралство Англия в една от най-ефективните военни сили в Европа. По време на неговото управление забележително се развиват законодателството и управлението, най-вече английският парламент. Периодът е белязан от опустошителната „черна смърт“ – чумата. Едуард III остава на трона 50 години – никой английски монарх не е управлявал толкова дълго след Хенри III и преди Джордж III. Едуард е коронясан на 14 години след детронирането на баща му. На 17 години чрез държавен преврат той отстранява своя регент – Роджър Мортимър, и поема властта еднолично. След като побеждава, без да успее напълно да подчини Кралство Шотландия, през 1337 г. той се обявява за законен наследник на френския престол и така започва т. нар. впоследствие Стогодишна война. След няколко временни неуспеха в началото, войната се развива изключително добре за Англия – победите в битката при Креси и битката при Поатие довеждат до особено благоприятния договор от Бретини. По-късните години на управление на Едуард са белязани от международни неуспехи и вътрешни конфликти, най-вече в резултат на неговата инертност и влошено здраве. Едуард III е бил темпераментен, но и склонен към милосърдие. До голяма степен е бил традиционен крал, най-вече обърнат към военното дело. Бил е високо почитан в своето време и векове след това. Съвременните историци го определят като успешен владетел с много постижения.