Какво означава Егейско?

Егейска Македония
Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция. В Гърция Егейска Македония се нарича само Македонѝя (на гръцки: Μακεδονία) и е най-големият по площ и втори по население район на Гърция. Заедно със Западна Тракия гръцката част на областта Македония влиза в Северна Гърция. Гръцка Македония има площ от 34 173 km² или около 50% от цялата област и 2 625 681 жители, 773 180 от които, живеят в нейния главен град – Солун. В административно отношение е разделена на три области – Западна Македония, Централна Македония и Източна Македония и Тракия, като в последната само два от петте нома принадлежат към Македония, а останалите три към Западна Тракия. Химнът на района се нарича Известна Македония. Знамето със звездата от Вергина се използва в трите гръцки македонски области. До 1913 година в Егейска Македония живее компактно българско население. В областта освен българи живеят също турци, гърци, цигани, евреи, власи и други. След Междусъюзническата и Първата световна война много българи са прогонени от областта и на тяхно място са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, а по-късно и такива преселили се от България по спогодбата Моллов - Кафандарис. Немалък брой българи, обаче скоро се завръщат когато част от областта отново е включена в Българската държавна територия в 1941 година. Български бежанци от Егейска Македония идват в България и след гражданската война в Гърция завършила в 1949 година. Репресивният режим на военната диктатура в Гърция до 1974 г. ожесточено потиска не само гърците, но и населението с български произход в тази област. Гръцки паравоенни организации като Гръцки македонски юмрук и Тагмата Асфалияс тероризират останалото българско население преди, по време и след Втората световна война. Последвалата гражданска война в Гърция води до нови бежански вълни към САЩ, Австралия, Югославия и страните от СИВ, включително България.

Егейски острови
Егейските острови (на гръцки: Νησιά Αιγαίου; на турски: Ege Adaları) са група острови в Егейско море, обградени от континенталните земи на Гърция на запад, и север и Турция на изток, и остров Крит на юг. Традиционно се делят на седем основни групи и големи острови. От север на юг това са: Североизточни Егейски острови Споради: Скиатос, Скопелос, Скирос, Алонисос и др. Евбея Саронически острови Циклади: Санторин, Иос, Милос, Сифнос и др. Додеканези КритФериботи пътуват от сушата към островите и между самите острови.

Егейски регион
Егейският регион е един от седемте географски региони на Турция. Той получава името си от Егейско море, на което се намира. Той граничи с Мраморноморския регион на север, Централна Анатолия на изток, Средиземноморски регион на юг и Егейско (Бяло) море на запад. Това е регионът с най-дългата плажна ивица. Историческите забележителности са много; едни от най-известните са в древния град Ефес. Климатът на Егейския регион е субтропичен.