Какво означава дюля?

мн. дю̀ли, ж. Едър ароматен плод, покрит с жълта кожа с мъх, и дървото, на което расте.
прил. [[дю̀лев]], дю̀лева, дю̀лево, мн. дю̀леви. Дюлево сладко.

Дюля (село)
Дю̀ля е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

Обикновена дюля
Обикновената дюля (Cydonia oblonga) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae), единствен представител на род Дюля (Cydonia). Дюлята е широколистно листопадно растение. Тя представлява храст или невисоко дърво. Дюлята е със сравнително слаборазвита коренова система, която е съставена от множество неголеми странични корени, които водят своето начало от основата на растението. На дълбочина корените на дюлята не достигат до повече от 80 – 100 cm. Стъблото и корените на дюлевото дърво са покрити със сива, а понякога със сиво-кафява кора, която е сравнително тънка. Дюлята рядко е голяма на височина. Рядко се случва дюлево дърво да надвиши на височина 7 m. Дюлята има сравнително големи листа, които имат правилна яйцевидна форма и гладък ръб. Горната страна на листата е тъмнозелена на цвят, а долната – светлозелена, а понякога почти бяла. Този цвят се дължи на големия брой бели власинки, които покриват долната им страна. Цветовете на дюлевото дърво са бледорозови на цвят. Цветовете са двуполови и имат петделни чашка и венче. Чашката на цвета е бледозелена на цвят, а венечето е бледорозово, а понякога напълно бяло. Цветът и формата на цветовете на дюлевото растение имат за цел да привличат насекомите, които са основното средство за опрашването на цветовете. Подобно на други розоцветни растения, дюлята освен същинските плодове образува и лъжлив „крушовиден“ или „ябълковиден“ плод. Плодът на дюлята напомня по структура този на ябълката и крушата. В изграждането на лъжливия плод на дюлята освен плодникът участва и цветното легло.

Японска дюля
Японска дюля (Chaenomeles japonica), известна и като дюля на Maule, е вид цъфтяща дюля.