Какво означава дон?

м., само ед. В Испания — благородническа титла; господин.

Дон
Дон (при древните гърци Гиргис, Танаис, Тан на старогръцки: Τάναις; на латински: Tanais, в Средновековието Голям Дон) е 12-ата по дължина река в Русия и 5-ата в Европа след Волга, Дунав, Урал и Днепър. Дължината ѝ е 1870 km. Влива се в Таганрогския залив на Азовско море.

Ростов на Дон
Росто̀в на Дон (на руски: Росто́в-на-Дону́) е най-големият град в Югозападна Русия, център на Ростовска област. Населението му през 2021 година е 1 137 704 души, което го нарежда на 9-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 1100 km. Градът често е наричан Южната столица на Русия.

Дон Кихот
„Дон Кихот де ла Манча“ (на испански: „Don Quijote de la Mancha“) е роман от испанския писател Мигел де Сервантес. Цялото му заглавие е „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ (на испански: „El Ingenioso Hidalgo Don Quijote de la Mancha“). Романът е в две части, първата от които е публикувана през 1605 г., а втората – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската и световна литература, както и втората най-превеждана и издавана книга след Библията. Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина, отбелязана подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обращение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие. Книгата разказва за съдбата на благородника Алонсо Кихано, който чете изключително много рицарски романи, вследствие на което губи своя разум и самопровъзгласявайки се за рицар, въпреки че рицарското време отдавна е отминало, решава да донесе справедливост на света. За свое прозвище приема Дон Кихот де ла Манча. Негов верен помощник става Санчо Панса – обикновен фермер. В романа силно подчертано е направлението реализъм, метатекстовост, интертекстуалност. Книгата има огромно влияние върху литературната общност, за което свидетелстват директни препратки в „Тримата мускетари“ (1844) на Александър Дюма, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884) и „Сирано дьо Бержерак“ (1897) на Едмон Ростан. А. Шопенхауер дори цитира „Дон Кихот де Ла Манча“ като един от четирите най-велики романа, писани някога.