Какво означава Доганов?

Константин Доганов
Константин Тодоров Доганов е български националреволюционер, политик, кмет на Русе (1884 – 1885).

Доганови къщи
Архитектурният ансамбъл Доганови къщи се намира в град Копривщица и включва голямата Доганова къща, тази на Петко Доганов – имотен копривщенски бегликчия, щедър ктитор, чийто образ намира място сред стенописите на Рилския манастир. Построена е през 1815 година с изцяло дървена конструкция.Живописният комплекс се допълва от намиращата се в близост малка Доганова къща, тази на Тодор Доганов, построена през 1837 година.Стенописната и дърворезбарска украса на голямата Доганова къща е дело на същите майстори, които създават стенописите в църквата „Свети Николай“ (новата църква).Майсторът, почувствал особения дух на мястото и умело превръща архитектурната среда в даденост, като създава нова художествена форма за завършек на оформлението на архитектурния уличен ансамбъл.Уличното пространство умело се прелива през отворената порта на дома към двора. По стълби, през таблена врата се влиза в просторна гостна одая (селямлък). Тя е ярко изявена във фасадата с обема си, силно издаден над портата.Тук един специален слуга е варил кафе, подавал чибуци и огън на гостите. Връзката между етажа и портата е направена да прилича на голям фенер с множеството си извити подпори, подкрепящи еркера и свързващи го със зида. Тук освен приемната стая има малко помещение за приготвяне на „почерпушка“ за гостите на домакина (кафе-оджак).Тук има оформена с тесен отвор ниша за да служи като бойница и за наблюдение към страничната улица. Самата стая има „асма“ таван, миндери и ракли за домакина и семейството му.Чорбаджи Петко Доганов се прославил като собственик на редки породисти коне. Така е и изписан, яхнал жребец от един калугер (монах) от Трявна, на когото Догана в 1832 г. е заплатил, според надписа на иконата, 1200 гроша. Иконата се нарича „Свети Евстатий“ и се намира в старата църква „Успение Богородично“. Титулната икона в храма, също наречена „Свети Евстатий“ от 1838 е зографисана от Захарий Зограф, като за нея отново позира чорбаджи Петко Догана. „Копривщенската одая“ в Рилския манастир е богато декориран салон, една от няколкото стаи за пребиваване на копривщенци по време на поклонението им в светата обител. Таванът на одаята е цял покрит със забележителна дърворезба, а на една паметна плоча на стената и днес се четат изписани имената на дарителите: Ганчо Бъзювич, Рат Толювич, Никола чичо дели-делва (Делиделвов), Спас Бедрек, Никола Десювич и майка им Генчовица и др. В манастирската църква има страничен параклис-олтар, където е изографисан ликът на Петко Догана.

Костадин Доганов
Костадин Иванов Доганов е виден политически деец на БРСДП (т.с.) родом от град Копривщица, в семейството на Иван и Койка Доганови.Бащата на Костадин работи като финансов чиновник, но почива рано и семейството му се озовава във финансово затруднение, поради което сина се обучава само до IV отделение в копривщенското училище. По тези причини е принуден да търси спасение от мизерията си в големия град и заминава за Пловдив. В града си намира работа като слуга в магазина на богат търговец, където работи като момче за всичко – чисти подовете, подрежда стоките и обслужва клиентите. Първоначално се блъска само срещу храна, а по-късно, след втората година за едното мизерно заплащане. През 1906 г. с помощта на брат му Тодор се записва в V клас в Пловдивска гимназия. В това училище Костадин се запознава със идеите на социализма, като посещава марксически кръжок в града на тепетата.Костадин Доганов през 1908 г, се премества във Варна, където през 1909 г. завършва гимназия, като е един от пропагандаторите на социалистическите идеи. Макар и да има желание да продължи образованието си, поради трудните времена вместо в София Костадин се завръща в Копривщица. В града продължава революционната си дейност, като името му е свързано с първата работническа стачка в този град, в килимарската работилница на Ованес Бохосян през 1912 г. Стачката е успешна въпреки намесата на местните власти.Учителства в селата Любен и Голям чардак десетина години, а през 1914 г. Костадин влиза във връзка с Иван Генчев – технически секретар на Димитър Благоев, като има среща с него и Васил Коларов. По тяхно настояване записва право в Софийския университет, но успява да завърши само един семестър и отново започва работа като учител.Запален привърженик на ВОСР, която го сварва да работи като учител в Гюмюрджина, Доганов става професионален революционер, окръжен агитатор и по-късно член на ПК на БКП (т.с.) във Варна. Там, поради организаторските си качества участва в подготовката на Септемврийското въстание в региона.Предварително уведомен за предстоящите арести на 12 септември 1923 г. той се укрива в нелегалност, но след предателство на 29 септември е убит от полицията в Морската градина във Варна.