Какво означава Демирев?

Ева Демирева
Евелина Иванова Демирева е българска актриса. Известна е с озвучаването на филми, сериали и реклами.

Делчо Демирев
Делчо Василев Демирев е български анархист, писател, литературен и театрален критик, публицист, поет, журналист и ерудит. Използва псевдонимите Игнис Бохема или Игнис. По-малък брат е на Димитър Демирев. Делчо Демирев е роден на 15 февруари 1901 г. в град Хасково. По убеждения е анархист, толстоист и антифашист. Завършва с отличие Държавна гимназия „Петко Каравелов“ в родния си град през 1920 г. и учителства в селата Леново (1922 – 1925) и Сърница (1925 – 1928).Като журналист той редактира хасковските вестници „Утринна поща“ (1929 – 1931), „Хасковски глас“ (1934 – 1935), „Клас“ (1945) и е главен редактор на вестник „Народна борба“ (1944). Член на Съюза на писателите от провинцията. Съучредител се явява на Клуба на дейците на културата в град Хасково през 1946 г. По отношение на литературната си сфера на дейност води кореспонденция с писателите Антон Страшимиров, Гео Милев, Никола Ракитин, Йордан Ковачев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Людмил Стоянов, Борис Шивачев, Димитър Добрев, Иван Мешеков, Чудомир, Тома Измирлиев, Асен Златаров, Георги Жечев, Змей Горянин и други. Публикува статии, есета, рецензии във вестниците „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“, „Мисъл и воля“, „Провинциален журналист“, „Заря“, в списанията „Пурпур“, „Компас“, „Гребец“ и др. Издава анархистическия вестник „Идеи“ (двуседмичник, 1931 – 1932) и участва в редактирането на юбилейни листове за Асен Златаров (1945, 1946) и Тома Измирлиев (1947), както и на литературния сборник „Пламък“ (1946). Публикува критически студии в сборници за Антон Страшимиров (1931), Асен Златаров (1932) и Никола Ракитин (1933), автор е на предговора към второто издание на сборника с разкази „Сребърната река“ (1947) от Борис Шивачев, на предговор към една от книгите на Борис Марзоханов.Делчо Демирев пише стихове, белетристика, пиеси, литературно-критически, философски и обществено-политически трудове. Преди преврата от 9 септември 1944 г. е интерниран в концлагера „Черна рота“ в Златоград. След това е съден от Народния съд, но не е осъден. През 1945 г. е секретар на Комитета за увековечаване на делото на Асен Златаров, организира срещи с известни писатели от тези години, изнася сказки по различни културни въпроси. От 1948 г. в продължение на 16 г. (до 1963) престоява в Хасковския, Шуменския и Софийския затвор, в лагерите Куциян и в Белене, на остров Персин. След освобождаването му оттам написва биография на Георги Шейтанов, монография за Михаил Бакунин и др.Умира на 9 март 1981 г. в Хасково, където е и погребан.

Димитър Демирев
Димитър Василев Демирев е български анархо-комунист и анархо-синдикалист. По-голям брат е на Делчо Демирев (1901 – 1981). Димитър Демирев е роден в град Хасково на 30 януари 1897 г. в занаятчийско семейство, изкарващо с много труд прехраната си. Отрано се среща със сиромашията и минал през доста трудности, все пак успява да завърши с отличен успех Хасковската мъжка гимназия „Петко Каравелов“.В годините на Първата световна война с чин подпоручик от артилерията се сражава на Беломорския фронт, където след две ранявания е награден с орден „За храброст“. След Втората национална катастрофа е демобилизиран и става тютюноработник в Хасково. Другарува с хасковските анархисти Лозю Апостолов, Калин Урумов и най-вече с Жеко Гергинов. Под тяхно влияние възприема анархо-комунистическите идеали и самоотвержено ги отстоява до края на живота си. Тук извършва анархистка агитация в тютюневите складове и с това допринася за организирането на първата анархосиндикална група сред хасковските тютюноработници. Впоследствие работата на анархическия синдикализъм сред тютюноработническия пролетариат в Хасково е подета от анархо-комуниста Манол Васев, организирал всички стачки в хасковския тютюнев бранш през първата третина на XX век. Поради тази си дейност Димитър Василев е уволнен от хасковските тютюневи складове и отива в София да си търси работа и препитание. Там постъпва шлосер в Държавната механическа работилница при крайно лоши работни условия и мизерно заплащане. По-късно е и шофьор на такси.Квартирата му в квартал „Долни Лозенец“ става център за събрания за всички нелегални анархисти. Установява близки сърдечни отношения с анархисти като Георги Шейтанов, Александър Сапунджиев, Васил Икономов, Георги Жечев, Мариола Сиракова, Пано Василев, Заре Секулички. Избран за делегат от Софийската анархистка организация. На 7 януари 1923 г. в град Ямбол той е делегат на Петия конгрес на българските анархо-комунисти.Арестуван и интернирниран в Свиленград, където властите инсценират негов „опит за бягство“ с цел да оправдаят ликвидирането му. След десетина дена съумява да избяга и отива в град Ямбол, където отново работи като тютюноработник. На проведения Митинг в Ямбол на 26 март 1923 година Димитър Василев, Тодор Дързев и още 24 анархисти са арестувани и разстреляни с картечници в казармения двор на 4-ти конен полк без съд и присъда.