Какво означава Дамаск?

ДАМА̀СК м. Рядко. Дамаска. Оттук се виждаше стаята, облицована с червен дамаск и със сатен на жълти райета. ВН, 1958, бр. 2009, 4.

Дамаск
Дамаск (на арабски: دمشق‎) е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск. Той е най-старата съществуваща столица в света. Градът се намира на около 80 км от Средиземно море в Югозападна Сирия, близо до Голанските възвишения, окупирани от Израел. Той е 2-ри по население град в страната (след Халеб). Според официални данни има 1 414 913 жители към 22 септември 2004 г., докато в цялата столична област Дамаск живеят 1 754 000 души.

Николай Дамаски
Николай от Дамаск (на гръцки: Νικόλαος Δαμασκηνός, Николаос Дамаскинос) е Сирийски историк и философ, живял по времето на император Октавиан Август. Името му е свързано с неговото родно място, Дамаск. Роден е около 64 пр.н.е. Той е близък приятел на Ирод Велики, при когото живее дълго време и служи като дворцов съветник и историк. Работи и в канцеларията на Октавиан Август. Според Софроний е учител на децата на Марк Антоний и Клеопатра VII . Отива в Рим с Ирод Аркелай Творчеството му е голямо, по почти всичко е загубено. Най-голямото и значимо негово произведение е История (Historiai или Archaiologia) в 144 книги. В нея е представена световната история на от древни времена (Асирия, Междуречието, Лидия, Персия, Троянската война) до смъртта на Ирод. Историта на Николай от Дамаск са използвали Страбон, Йосиф Флавий, Плутарх и Евсевий. Сред другите му произведения са посветеното на Ирод Велики съчинение „За обичаите“, автобиография, биография на Август. Освен тях Николай от Дамаск е автор на няколко незапазени философиски, ботанически и зоологически съчинения, както и на няколко трагедии и комедии.

Арамейски Дамаск
Арам или Арамейски Дамаск или още и Дамаско царство е древно арамейско държавно образувание в Древна Сирия. Първият арамейски център в Древна Сирия преди Дамаск бил град Цоба, а през втората половина на 9 век пр.н.е. и Хама. Просъществувало от около 10 век пр.н.е. до 733 г. пр.н.е. Издигането на Дамаск е свързано с преселението на арамеите, последната значима семитска вълна идваща от Арабия. Постепенно арамеите се слели със завареното аморейско-хуритско население в Древна Сирия, макар че оставили втората семитска лингва франка в района след акадския език – аморейската, т.е. езикът на Исус. В края на 2-рото хилядолетие преди Христа, в Древна Сирия се засилва влиянието на Дамаск, разположен на важен кръстопът. Градът се снабдявал с желязо от Кападокия, а дамаските ковачи изработвали превъзходно оръжие. През 732 г. пр.н.е. тръгналият на поход срещу Дамаск и земите му Тиглатпаласар III превзема града, а жителите му преселва в Кир в асирийски плен. Съпротивляващите се благородници били набучени на колове за назидание, като цялата страна била разорена заради неподчинението си къмто Новоасирийското царство.