Какво означава Гюро?

Гюро Михайлов
Гюро Михайлов е български войник, редник от трета рота на Пловдивската дружина, загинал по време на пожар, при изпълнение на служебния си дълг, на 25 декември 1880 г.Гюро Михайлов е роден 1862 г. в село Рахманли. След шест месеца редовна наборна военна служба в милицията на Източна Румелия е зачислен в подразделението за охрана в град Пловдив. На 25 декември 1880 г. Гюро Михайлов е часови в караула, който охранява банката. Постът на Гюро Михайлов е пред касата на третия етаж. По това време градът бил център на Източна Румелия и в сградата се съхранявали много важни документи и пари. Там е бил щабът на милицията и жандармерията, затова имало денонощна охрана от петима войници.В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов, панически напуснали горящата сграда.Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в съответствие с чл. 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение. Това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков.

Гюро Нечев
Гюро Нечев Нечевски с прозвище Върли Гюро е бележит български хайдутин от средата на 19-ти век. Като много други и Гюро заради тежкия живот и нерадостното битие на раята решава да поведе борба и хваща гората. През 1850 г. воюва в Белоградчишкото въстание, като в боевете с турците се отличава с храбростта си. Една година по-късно се присъединява към хайдушката чета на Ильо войвода и води с нея битки из Рила, Пирин, Осогово, Малешевската планина и Огражден.В 1856 година продължава живота си по същият борбен начин, като взима участие в Димитракиевата буна. Следва „Италиански“ период в неговата революционна дейност, като четник в отрядите на Джузепе Гарибалди – през 1858, 1862 и 1866 години, където е доброволец.При тези свои странствания изучава и говори перфектно турски, сръбски, румънски и италиански езици.През 1875 г. Върли Гюро се намира във Влашко, а на следващата 1876 г, минава Дунава с четата на Христо Ботев. Като петдесет годишен бива считан за стар, но въпреки това се сражава във всички битки наравно с по-младите и проявява геройство и храброст. Военният опит и дисциплината на хайдутина му позволяват да се спаси от гибел. След разгрома той се завръща и укрива в родното си село, където дочаква Освобождението.

Гюр махале
Гюр махале (на гръцки: Λυκοφωλιά, Ликофолия, до 1927 година Γιούρ Μαχαλέ, Гюр махале) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.