Какво означава Гюешево?

Гюешево
Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил и в момента е най-голямото в географска област Каменица.Надморската височина при жп гарата е 944 m – най-високата от гарите на нормални жп линии в България. То е гранично село с Република Северна Македония, с митнически пункт. Старата митница е била при Деве баир (Велбъждски проход). Новата е построена в местността Равна нива.

ГКПП Гюешево
Граничен контролно-пропускателен пункт Гюешево е граничен контролно-пропускателен пункт между България и Северна Македония. Разположен е на пътя София – Скопие, който е част от паневропейски транспортен коридор 8 (Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас – Азия). Намира се край село Гюешево, на около 22 километра западно от град Кюстендил и 22 километра източнно от град Крива паланка. ГКПП Гюешево е разположен в местността Деве баир – турско име, буквално преведено „хълм на камили“. Мястото е получило името си поради формата си като гърбица на двугърба камила. Местността се нарича още Рамна Нива.

Света Троица (Гюешево)
„Света Троица“ е православен храм-костница в България, построен в памет на загиналите български офицери и войници в Междусъюзническата и Първата световна война (1915 – 1918) в боевете, водени в покрайнините на село Гюешево. Намира се на около 20 km от Кюстендил.През 1925 г. в Гюешево се учредява инициативен комитет от 17 души, ръководени от командира на граничната застава Владимир Йорданов той избира северозападния край за място на построяването му. Стоимен Ангелов-Белия дарява мястото и 100 000 лева за нейното построяване. Проектът за изграждането е дело на архитект Георги Иванов. Полагането на основния камък започва на 2 август 1925 г. и продължава 5 години, през които строителството се ръководи от архитект Рудолф Фишер. Църквата-костница се състои от две части, горна и долна. На горната има два етажа. По стените на църквата са изписани сцени свързани с военните светци Св. Димитър Солунски, Св. Георги, Св. Тодор Стратилат, Св. Архангел Михаил и др. В изписването на църквата участват художниците Димитър Гюдженов, Дечко Миндов, проф. Никола Кожухаров, проф. Георги Христов. Дърворезбата на иконостаса е изработена от Радомир Мандов, Владимир Наумов и скулптура Стефан Стоянов. Теренът позволява на архитекта да изгради от масивни камъни приземен етаж, където се намира костницата. В храма има плоча с надпис „Построен при Царуването на Негово Величество Борис III – Цар на българите“. Храмът е открит на 3 август 1930 г. от митрополит Стефан Софийски в присъствието на военния министър генерал-майор Никола Бакърджиев, кмета на Кюстендил и представители на Светия Синод.