Какво означава граница?

мн. гра̀ници, ж.
1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.
прил. [[гранѝчен]], гранѝчна, гранѝчно, мн. гранѝчни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
• Зад граница. — В чужбина.

Граница (област Кюстендил)
Грани́ца е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

Военна граница
Военната граница е de facto исторически обособила се област по време на стогодишната хърватско-османска война през 15-16 век и просъществувала до 19 век (официално през годините 1530 – 1882). В края 18 и през 19 век в южните предели на Хабсбурската империя получава и de jure особен граничен статус при Мария Терезия. Създаването ѝ като буферна зона от южнославянски федерати, бранещи територията на Свещената Римска империя, започва Фердинанд I. Населението ѝ срещу определени привилегии (освобождаване от фискални задължения) е задължено да защитава територията на Свещената Римска империя, и наследилата я Австрийска империя, от османски нападения. През отделните исторически периоди, вследствие от териториалните промени по договореностите след Австро-турските войни, военната граница обхваща различни земи и области от днешна Австрия, Словения, Хърватия, Унгария, Сърбия (Войводина) и Румъния (Банат и Трансилвания).

Граница
Границите са географско разделение на политически субект или правни юрисдикции като правителства, суверенни държави, федерални щати и други административни деления.

Синоними на думата: граница

предел, край, преграда, разграничение, синор, линия, бразда, бряг, праг, вододел ограничение, мярка, рамка, норма, лимит обхват, обсег, район разграничаване, различие степен