Какво означава Германов?

Андрей Германов
Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.

Германов сборник
Германовият сборник е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Румънската патриаршия (славянски № 1), Букурещ. Състои се от 296 листа пергамент и съдържа 42 проповеди, подредени според датата на съответните църковни празници. Повечето от тях са преведени от гръцки, но 5 са собствени творби на Йоан Екзарх (Слово за Преображение Христово, Похвала на Йоан Богослов) и на Климент Охридски (Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил, Похвално слово за пророк Илия, Слово за рождеството на Йоан Кръстител). Сборникът съдържа и житие на света Петка Епиватска в превод от гръцки, направен вероятно във връзка с пренасянето на нейните мощи в Търново около 1231 година. В езиково отношение ръкописът има ред старинни черти. Възможно е много от текстовете в него да са били преведени още през Х век.Бележка в края на сборника съобщава, че той бил преписан през 1358 – 1359 година, при цар Иван Александър, неговия син Иван Шишман и патриарха на „богоспасаемия царски град Търново“ Теодосий, по нареждане на митрополит Герман. Паметникът носи името на поръчалия го владика. Тъй като Германовата епархия не е отъждествена, точният първоначален местопроизход на сборника е неустановен. В края на ХIX век Емил Калужняцки намира ръкописа в една от православните църкви на град Чернивци, където бил донесен от молдавския манастир Воронец. За първи път той е обнародван от румънския славист Йон Юфу.Германовият сборник се съхранява под №1 в славянския ръкописен фонд на библиотеката на Румънската патриаршия. Първото бегло съобщение за ръкописа прави Емил Калужняцки през 1899 г., но сборникът става обект на специални проучвания едва 60 години по-късно, когато Йон Юфу публикува подробно описание, придружено от археографско и историко-литературно изследване. Значението на сборника като ценен исторически паметник на българската литература, език и палеография се разкрива от проучванията на К. Мирчев и Д. Иванова-Мирчева. Въпросът за времето, когато е съставен Германовият сборник, е спорен – становището на Иванова-Мирчева, че съставянето му се отнася към втората половина на Х в. е оспорено от Н. Дилевски, който смята, че сборникът не би могъл да се появи по-рано от края на XII и по-късно от първата половина на XIII век. По своя състав сборникът е хомилиар – съдържа цикъл от 42 произведения на ораторската проза, обхваща цялата черковна година, но не застъпва всички празници. В него са поместени слова и похвали, преведени твърде рано на старобългарски език. Това дава основание Германовият сборник да бъде поставен в редицата на най-старите славянски хомилиари, редом със Супрасълския сборник, Клоцовия сборник, Хомилиара на Миханович и Златоуста на В. Ягич, без да се покрива напълно със съдържанието на нито един от тях. В Германовия сборник са включени и оригинални произведения на старобългарски писатели: „Слово за Преображение“, „Похвала за Йоан Богослов“ от Йоан Екзарх (неизвестно произведение преди публикуването на статията на Юфу), „Похвално слово за Михаил и Гавраил“, „Похвално слово за пророк Илия“ и „Слово за Йоан Предтеча“ от Климент Охридски. Към тях може да се добави и обширната преписка от 1359 г., оставена от преписвача. Особено важни от гледна точка на историко-литературната наука са поместените в Германовия сборник четири апокрифни слова, както и Василиковото житие на Св. Петка, преведено в Търново вероятно около 1234 г. Германовият сборник е сред най-архаичните в езиково отношение средновековни български паметници на културата. Безспорно доказателство за архаичната езикова основа на сборника са редица безпредложни съчетания, твърде рядко срещани в старобългарските паметници, например творителен, предикативен, безпредложен дателен падеж, безпредложен местен и др. Типичните за старобългарските ръкописи колебания в различните области на граматиката почти напълно отсъстват в езика на сборника, който се отличава със забележителна последователност при предаването както на архаичните, така и на среднобългарските езикови особености.

Германов
Германов може да се отнася за: Андрей Германов (1932-1981), български поет Георги Германов, двама души с това име Димитър Германов (р. 1963), български политик Костадин Германов (р. 1991), български футболист Мариян Германов (р. 1974), български футболист Милчо Германов (р. 1931), български политик Стоян Германов (р. 1937), български историк Христо Германов (1941-2007), български поет П. Германов, главен държавен инспектор по коневъдство през 1893 г.