Какво означава възел?

мн. въ̀зли, (два) въ̀зела, м.
1. Вързано място на въже, връв, конец и под.
2. Подутина, надебеляване.
3. Място, където се събират, съединяват, преплитат или кръстосват линии, части, устройства и др. Жп възел. Пътен възел. Планински възел. Бетонов възел.
същ. умал. [[въ̀зелче]], мн. въ̀зелчета, ср.

Възел
Възелът е начин за съединяване на едно или повече парчета продълговат гъвкав материал като влакно, въже, лента, плат за привързване на обекти чрез наметки, примки, преплитания, кръстосвания, като целта е осигуряване на задържане. Възелът е едно от древните изобретения, като една от първите му употреби е изработката на примитивна каменна брадва. Възли се използват и при изработката на рибарски мрежи и капани, но стават наистина сложни с развитието на мореплаването, когато се използва за управление на платната при ветроходните кораби. Въпреки привидната безкрайност на видовете възли, те са краен брой като топологични преобразувания. Изучават се в област от математиката, наречен теория на възлите. Умението да се връзват възли е почти непознато на съвременния човек поради изчезналата необходимост. Възлите със специално предназначение се изучават на практика от алпинисти, такелажници (синоними: подкранов работник, прикачвач, сапанджия) и мореплаватели на ветроходни съдове. Имената на възлите са различни като произход, например „булин“ (bowline, англ.) или „моряшки възел“ се учи във водноспасителната служба. При завързване на връзки за обувки възелът е „двоен рифов с джувка“. Рибарите връзват кукичките с „ешафоден възел“, хирурзите правят шевовете с „хирургичен възел“.

Възел (скорост)
За начините на сплитане, известни като морски възли, вижте ВъзелВъзел (на английски: knot, международно означение kn или kt) е единица за скорост, равна на една морска миля в час.Тъй като съгласно международната дефиниция за морска миля тя е равна на 1852 m, един възел е равен на 1,852 km/h (~ 0,51444 m/s). Възелът не е част от международната система SI, но е „допустим за използване“ заедно със системни единици. Наименованието произлиза от начина на използване на ръчния лаг в миналото. Скоростта на кораба се е определяла според броя на възлите на лаглина (тънко въже), които преминават през ръката на измерващия за определено време (обикновено 15 s или 1 min). Възелът, както и международната морска миля, широко се използват в морския и въздушния транспорт. Причината е в удобството при навигационните разчети. Транспортно средство, което се придвижва със скорост един възел по протежение на меридиана, за един час се премества с една минута географска ширина.

Лимфен възел
Лимфният възел (лимфни жлези, nodi lymphatici) са малки лимфни органи, разположени по дължината на потока на лимфните съдове. Често са на групи – напр. на подмишниците. Те са основните места за образуване на лимфоцити. Имат и филтърна система за улавяне на бактерии и други чужди тела. Впоследствие чуждите тела биват погълнати от бели кръвни клетки (прикрепени макрофаги). По своята големина лимфните възли са твърде различни – някои от тях са малки, докато други стигат размер до 2 см. По формата си те са закръглени, понякога продълговати и приплеснати. По повърхността на лимфния възел се намира хилус, вдлъбнато място, в което влизат и излизат кръвоносните съдове на възела и изнасящите лимфни съдове. Лимфата се внася в лимфния възел чрез аферентни съдове – vassa afferentia, които завършват на различни места от повърхността на възела. Изнасящите еферентните съдове – vassa efferentia, са малко на брой и с по – голям калибър. Лимфният възел е изграден от поддържащи структурата му елементи (капсула, трабекули и ретикуларна структура или мрежа) и клетки, разположени в мрежата. Отвън той е обвит от плътна съединителнотъканна капсула – capsula, която изпраща влакна към околната съединителна тъкан. Чрез тези влакна лимфният възел се оказва подвижно закрепен към околността. Капсулата изпраща към вътрешността на лимфния възел гредички, изградени от същата съединителна тъкан – trabeculae. Те образуват триизмерно скеле, в чиято кухина има ретикуларна поддържаща структура. Клетките на тази мрежа, които вземат участие в имунния отговор са няколко вида. Ретикуларните клетки са вид фибробласти, които секретират сигнални молекули привличащи B- и Т-лимфоцити и дендритни клетки. Вторият вид клетки са макрофаги, имащи фагоцитна и антиген – презентираща функция. Третият вид клетки на ретикуларната мрежа са дендритните клетки. Те произлизат от костния мозък и са много ефективни антиген – презентиращи клетки. Четвъртият вид клетки на ретикуларната структура са фоликуларните дендритни клетки. Субстанцията на лимфния възел е разделена в три части – кортикална, паракортикална и медуларна. Кортикалната част – представлява непрекъсната зона от лимфоидна тъкан, която образува лимфни възелчета – noduli lymphoidei или фоликули. Лимфните възелчета в коровата част съдържат B – лимфоцити и ретикуларни клетки от дендритен тип. При по – малки възли фоликулите са наредени в един слой, разположен в периферията. Под лифмните фоликули съдържащи B – клетки се намира паракортикалната или преходна зона. В паракортикалната зона са локализирани Т – лимфоцити. Поради това тя се нарича тимус – зависима или Т-зона. Медуларната част на възела се състои от лимфоидна тъкан. Лимфният възел съдържа пространства, през които протича лимфата – лимфни синуси. Лимфният възел е богато кръвоснабден. Основен източник на кръвоснабдяване е хилусната артерия, а основен колектор на оттичащата се кръв – хулусната вена. Основните артериални съдове вървят в трабекулите. Лимфоидната тъкан на лимфния възел се изгражда от ретикуларна мрежка, в примките на която залягат клетки от лимфоидния ред, предимно малки лимфоцити.

Синоними на думата: възел

връзка ключ център, среда, средоточие елемент, секция, агрегат, участък пъпка, грапавина