Какво означава Византия?
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г. Главен административен център и столица е Константинопол, днешен Истанбул. Този бъдещ мегаполис първоначално е известен като Византион, с което е и източник за тривиалното название Византия.
Източната част на Римската империя е икономически и военно по-силна и оцелява след епохата на варварските нашествия, довели до разпокъсването и изчезването на Западната Римска империя през V век. Източната Римска империя продължава да се развива и съществува в продължение на още хиляда години (до средата на XV век), когато Константинопол пада под властта на османските турци през 1453 г.
Съвременни територии, които в миналото са били в рамките на Византия за по-кратък или по-продължителен период, са Мала Азия, Балканите, Апенинския полуостров, Тунис, Киренайка, Либия, Египет, Палестина, Йордания, Сирия, Армения, Абхазия, Крим, големите средиземноморски острови Кипър, Крит, Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, както и други части от северното крайбрежие на Африка и югоизточното крайбрежие на Испания (тогава Бетика). Освен християнството, в развитието на Византия влияние оказват и наследените от Античността езически елинистически и римски традиции и култура. Благодарение на своето географско положение Византийската империя печели в продължение на столетия от търговията между Изтока и Запада и е водеща търговска сила в предлагането на луксозни стоки. Нейният културен, икономически и военен потенциал е фактор, възпиращ разпространението на исляма от изток на запад. Същевременно тя е вид защитник и разпространител на християнската религия сред балканските и някои славянски народи през Средните векове, с които формира т.нар. Византийска общност.
Гражданска война във Византия (1376 – 1379)
Гражданска война във Византия 1376-1379 година е поредица от военни конфликти между Йоан V Палеолог и Андроник IV Палеолог за надмощие във Византийската империя.
Византия след Византия
„Византия след Византия“ (на румънски: Bizanţ după Bizanţ; на френски: Byzance après Byzance) е книга на известния румънски историк академик Николае Йорга, написана през 1935 г.
В нея Йорга разглежда имперското влияние на Византия на политическото, социалното, културното и интелектуалното развитие в т.нар. Дунавски княжества - Влахия и Молдова.
Изложен е анализ на последствията от падането на Византия за европейската цивилизация, наследство и приемственост на византийската култура и институции.