Какво означава Вавилония?

ВАВИЛО̀НИЯ, мн. няма, ж. Книж. Безредие, бъркотия. Много от критиките бяха напълно противоречиви и в това имаше наистина нещо комично: как могат хората да виждат едно и също нещо тъй различно! Това бе действително някакъв „хаос от мнения“, някаква вавилония! М. Кремен, РЯ, 589. Българите почнаха да не си познават и душите под чуждото облекло. Настъпи една вавилония в разбиранията, която се определяше не от вътрешни, а от външни различия. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Навсякъде цареше страшна вавилония,.. И навсякъде — хора, хора, забързани, припрени. А. Гуляшки, ЗВ, 596-597.

Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия). Малка област под управлението на амореите се появява през 1894 г. пр.н.е., която включва административния град Вавилон. Градът бил малък по времето на Акадската империя (2335 – 2154 г. пр.н.е.), но впоследствие е сериозно развит по време на управлението на Хамурапи през първата половина на XVIII век пр.н.е. и се превръща в огромна столица. Впоследствие, Вавилония се нарича „страната Акад“. Вавилония става основната сила в Месопотамия за кратък период от време, след като надминава Асирия и Елам по времето на Хамурапи (1792 – 1752 г. пр.н.е.). Империята, която той създава, надминава Акадската и Старата асирийска империя, но след смъртта му тя се разпада. Също като Асирия, Вавилония продължава да използва акадския за официален език, въпреки северозападно-семитско говорещите си основатели и последвалите ги касити, които говорили език, който нямал нищо общо с този на местните жители. Вавилония запазва шумерския за религиозните ритуали, въпреки че когато е основан Вавилон, шумерският език вече не се говорел. Ранните акадски и шумерски традиции играят основна роля във вавилонската и асирийската култура. Областта остава важен културен център, въпреки периодите на попадането му под власт на други държави. За първи път град Вавилон е споменат в намерена глинена плочка от времето на управлението на Саргон Велики (2371 – 2316 г. пр.н.е.), от XXIII век пр.н.е. Вавилон по това време не е независим град-държава. След края на Акадската империя Южна Месопотамия е доминирана от гутеите за няколко века, преди Третата династия на Ур да дойде на власт, възстановявайки реда в региона и обединявайки почти цяла Месопотамия.

Вавилон
Вавилон (на вавилонски: babili; на иврит: בבל‎) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е. Нововавилонското царство, когато то е на върха на разцвета си. Разположен е по бреговете на Ефрат в Месопотамия, днес в Ирак (провинция Бабил). Най-ранното му споменаване като малък град е на глинени таблички с клинописно писмо от времето на Саргон Велики (2334 – 2279 г. пр. Хр.), цар на Акад. Днес руините на Вавилон се намират на около 85 км южно от днешен Багдад. Последните записи за обитаване на града датират от X век и тогава е споменат като малък град. По време на възхода на първата вавилонска царска династия през XIX век пр. Хр. градът е независим град-държава. Аморейският цар Хамурапи основава Старовавилонското царство през XVII век пр. Хр. и превръща Вавилон в голям град. Южна Месопотамия става част от Вавилония и Вавилон измества Нипур като главен свещен град. При наследника на Хамурапи царството навлиза в упадък и следват дълги периоди под чуждо управление: на асирийци, касити и еламити. Асирийците го разрушават и построяват наново и Вавилон става столица на Нововавилонското царство, наследило Новоасирийското. Става известен с висящите градини на Семирамида, едно от седемте чудеса на античния свят. След залеза на Нововавилонското царство градът попада във владение последователно на Ахеменидите, Селевкидите, партите, Римската и Сасанидската империи. С идването на мюсюлманите градът запада и към X век губи значението си. Съществуват оценки, че около 1770 – 1670 г. пр. Хр. и отново през 612 – 320 г. пр. Хр. Вавилон е бил най-големият град в света, като вероятно е първият град с население над 200 000 души Оценките на неговата площ варират от 890 до 900 хектара.Знанията за Вавилон до преди около 200 години идват само от литературни и религиозни източници, но през последните два века информацията се попълва значително от археологически разкопки. Руините са открити отчасти в началото на XIX век от Клодиъс Рич, Остин Леърд и други пътешественици, но най-значителни разкопки провежда германската експедиция на Роберт Колдевей в началото на XX век. Границите му са определени според периметъра на външните градски стени, обхващащи площ от над 1000 хектара. Те съставляват голям тел (хълм) от кирпичени градежи и развалини. Основни източници на информация за града са клинописни текстове, намирани из Месопотамия, споменавания в Библията, описания на класически автори (по-специално Херодот) и разкази от втора ръка (например цитиращи Ктезий). Те съставляват непълна и понякога противоречива картина на древния град дори по време на разцвета му през VI век пр. Хр. ЮНЕСКО вписва Вавилон в Списъка на световното наследство през 2019. Всяка година той се посещава от хиляди туристи, повечето от Ирак. Расте обемът на реконструкция, дейност, започнала още през 60-те години на XX век и засилена през 80-те години.

Списък с епизоди на „Вавилон 5“
Това е списък с епизодите на научнофантастичния сериал Вавилон 5. Сериалът има един пилотен филм и 110 епизода, разпределени в пет сезона.