Какво означава Бяло?

БЯ̀ЛО нареч. Означава, че някъде преобладава белият цвят. Заваля сняг и навсякъде стана бяло. ● Обр. Някъде напред и встрани над хранителната влага, която се изпарява от Индия, се впиват в небето не върхове, ами океан от назъбен лед; земята крещи бяло срещу всемира. В. Мутафчиева, БС, 21.

Бяло море
Бяло море или Егейско море (изписване до 1945 година: Бѣло море или Егѣйско море; на гръцки: Αιγαίο Πέλαγος, Егѐо Пѐлагос, на турски: Ege Denizi, Ѐге Денизѝ) е полузатворено море, част от Средиземно море, разположено между Балканския полуостров на запад и север, Мала Азия на изток и остров Крит на юг. На североизток чрез протока Дарданели се свързва с Мраморно море. Южната граница на Бяло море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на Мала Азия (южно от курорта Мармарис), северозападното крайбрежие на остров Родос, протока Карпатос, южното крайбрежие на остров Карпатос, северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров Крит, протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров Китира и завършва в крайната югоизточна част на полуостров Пелопонес. В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Има площ от 214 000 km².

Всемирно бяло братство
Всемирно бяло братство, Окултно учение на Всемирното бяло братство, Окултна школа на Всемирното бяло братство e учение и школа създадено от Петър Дънов в България през 1897 г. Първоначално се е наричало Синархическа верига, а от 1922 г. – Окултна школа Всемирно бяло братство. В разговорния език е най-известно като дъновизъм. Според самия Дънов то представлява „учение за развитието на душата, ума и сърцето... носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа“.

Бял цвят
Белият е основен неутрален цвят, като тук думата цвят се използва условно, тъй като по дефиниция бялото е ахроматично, тоест не конкретен цвят, а що се отнася до човешкото възприятие е равномерното наличие на всички цветове до яркостно ниво, което вече не се възприема за светло сиво, а бяло. Физически погледнато бялото е цвета от отразяването и пропускането без никакво поглъщане или излъчването, когато става въпрос за източници, на всички дължини светлина абсолютно равномерно по цели видим спектър. Слънчевата светлина е грешно приемана за бяла, като тя наистина се доближава но не е абсолютно бяла. Близката до бяла светлина, включително и слънчевата, има основно свойство температура по Келвин, която се равнява на еквивалентната радиация от загрято до въпросната температура черно тяло. Истински белите обекти ще отразяват или пропускат светлината с температурата, която са осветени. Пак такъв обект осветен по-слабо ще се възприема за сив, а при липса на всякаква светлина черен. Човешкото зрение е грешно по-склонно да приема леко синкаво за истинско бяло. В изобразителното изкуство е един от двата основни неутрални цветове заедно с черното. От белия цвят се произвеждат множество сложни вторични цветове (например розовият), като при смесването му с основните има способността да ги изсветлява. В съчетание с другия основен неутрален (ахроматичен) цвят - черен, се образува и единственият неутрален вторичен цвят - сив.