Какво е жерав?

Какво означава Българи?

БЪ̀ЛГАРИ мн., ед. бъ̀лгарин м. 1. Европейски южнославянски народ с общ език и национално съзнание, който населява територията на Република България и области извън държавните ѝ граници. Изведнъж патрулите тичешката се повръщат и всички в един глас викат: — Турци. Предават се. Много! Има и българи — говорят български. Й. Йовков, Разк. II, 140-141. Той беше разгънал на черната дъска картата на Балканския полуостров, оградил беше по нея със син молив всички земи, в които живеят българи. А. Страшимиров, К, 4. Еква святата клетва на Оборище и оживява споменът.., който ще се помни, докле на тая земя има българи. К. Странджев, ЖБ, 87. Българин като забогатее — къща прави, а турчинът — жени взема. Погов.

2. Жителите (гражданите) на България, включително и тези с друго, небългарско етническо съзнание. — В това село нямаме наши хора. Всички са потурчени българи. М. Кънчев, В, 304. Българите се представиха много добре на олимпийските игри. Турскоезични българи. Българин от африкански произход.

3. Истор. Древен народ с развита духовна и материална култура, който при преселението си от Средна Азия към Европа (II-Х в.) обитавал различни земи и създал няколко държавни образувания (Велика България, Волжко-Камска България и др.); прабългари, първобългари. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 25. Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи. Ив. Коларов, Е, 17. Готският историк Йордан говори за честите набези на българи, анти и славини.

◊ Бели българи; дунавски българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), които под предводителството на хан Аспарух се заселили в земите около р. Дунав. Нови българи. Самоназвание на циганите в България. Сребърни българи. Истор. Название на прабългари, основали Волжко-Камска България. Черни българи. Истор. Название на част от прабългарите (определено според местоположение или съсловна принадлежност), заселени в земите на Северен Кавказ.

— Други (остар. и диал.) форми: блъ̀гари, бо̀лгари, бу̀гари.

БългариБългари
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският. Освен в България, български емигрантски общности живеят в редица европейски страни като Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Италия, Франция, Португалия, Русия, Австрия, Кипър, Чехия, Нидерландия, както и в САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Израел, ЮАР, Австралия и Нова Зеландия. Исторически български общности живеят в някои балкански и в други страни съседни на региона като Украйна, Молдова и Унгария.

Малоазийски българиМалоазийски българи
Малоазийските българи, малоазианците или още известни като анатолийски българи са българска етнографска група, която се е сформирала най-вече в резултат от преселението на българи в периода между 16 и 19 в. в Северозападна Мала Азия в района между градовете Чанаккале и Бурса и които по-късно, през 1914 г., изцяло се изселват в България.

Северномакедонски българи
Българите в Северна Македония, северномакедонски българи, наричани също и македонски българи, са гражданите на Северна Македония, които са българи по национално съзнание.