Какво означава брезнишки?

Брезнишки извор
Брезнишки извор е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

Брезнишки партизански отряд
Брезнишки партизански отряд е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района на град Брезник. Брезнишкият партизански отряд е създаден през юли 1944 година. Основно ядро на отряда са партизани от Първа и Втора софийска народоосвободителна бригада, завърнали се от неуспешните походи през май 1944 г. в Рила и Стара планина. Командир на отряда е Тодор Рангелов-Ярославски, заменен през август от Евстати Зарев. Политкомисар е Владо Стефанов. Извършва поход до с. Кална и с. Църна трава в Югославия. Снабдява се от партизаните на ЮНОА с английско оръжие, спуснато с парашути. Включен е в състава на Софийската народоосвободителна дивизия.В началото на септември 1944 г. извършва боен поход към България. На 8 септември завзема с. Ново село. {{източник|Към отряда се присъединяват въстанали селяни от с. Ярославци, с. Завала, с. Чеканец и с. Билинци. На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в гр. Брезник. След 9 септември 1944 г. влиза в състава на Първи гвардейски народоосвободителен полк и взема участие в първата фаза на войната срещу Германия.

Брезнишка котловина
Брезнишката котловина е котловина в Западна България, област Перник, в историко-географската област Граово, част от физико-географската област Краище. Котловината има удължена форма от север-северозапад на юг-югоизток на протежение от около 22 км, а ширината ѝ достига до 13 км. Площта ѝ е около 60 км2, а средната ѝ надморска височина 750 м – в най-ниските части около 700 м, а в периферните до 800 м. Разположена е между планините Люлин (на изток), Вискяр (на север), Завалска (на северозапад), Любаш (на запад) и Черна гора (на югозапад). На северозапад чрез седловина между планините Завалска и Любаш, висока 878 м, се свързва с Трънската котловина, а на югоизток и юг проломите Кракра и Чардакски на река Струма я свързват съответно с Пернишката и Радомирската котловина. Брезнишката котловина има плоско котловинно дъно, а периферните ѝ части са хълмисти и разчленени. Образувана е през терциера, а през кватернера е станало разчленяването ѝ от речната ерозия. В района на град Брезник има минерални извори. Климатът е умерено-континентален със средногодишна течпература за станция Брезник от 8,4 °C, средна януарска -3 °C и средна юлска 19,1 °C. Средна годишна валежна сума 570 мм. През зимните месеци се наблюдават температурни инверсии. Отводнява се от Конска река (десен приток на Струма) и нейните малки и къси притоци, спускащи се от съседните планини. Почвите са представени от чернозем-смолници, кафяви и канелени горски. Климатичните и почвените условия благоприятстват развитието на животновъдството, зърнопроизводството и овощарството. В крайната северна и южна част на котловината са разположени градовете Брезник и Батановци, а в останалата ѝ част – още 26 села: Бегуновци, Билинци, Богдановдол, Брезнишки извор, Велковци, Видрица, Вискяр, Витановци, Гигинци, Гърло, Зидарци, Конска, Кошарево, Лесковец, Мещица, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Расник, Режанци, Садовик, Селищен дол, Слаковци, Сопица, Черна гора и Ярджиловци. През котловината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа: По цялата ѝ дължина, от юг-югоизток на север-северозапад, на протежение от 22,3 км – участък от второкласен път № 63 Перник – Брезник – Трън – ГКПП Стрезимировци. От запад на изток, между селата Гигинци и Селищен дол, на протежение от 12,3 км – участък от третокласен път № 605 Калотинци – Гигинци – Селищен дол. От север на юг, между Брезник и Батановци, на протежение от 21,6 км – участък от третокласен път № 811 Сливница – Брезник – Батановци.В югоизточната част на котоловината, между гарите Разменна и Батановци, преминава и участък от трасето на жп линия Волуяк – Батановци.