Какво означава блато?
мн. блата̀, ср. Землесто място, потънало в застояла вода и обрасло с водни растения.
прил. [[бла̀тен]], бла̀тна, бла̀тно, мн. бла̀тни.
• Блатна треска. — Малария.
• Блатно кокиче. — Кокиче, което вирее около блата и мочурливи ливади и се използва в медицината за производство на нивалин.
Блато
Блато (или мочурище, мочур, батак) е участък от земната повърхност характеризиращ се с излишно овлажняване, в който се натрупват неразложени органични вещества, превръщайки се впоследствие в торф. В по-тесен смисъл блатото се отъждествява с торфище и се определя като участък от земната повърхност с излишно овлажняване, покрито със слой торф с дебелина не по-малко от 0,3 m (в неосушен вид). Участъците, в които няма торф или са покрити с такъв, но с дебелина под 0,3 m се наричат заблатени земи. Повечето от блатата имат голямо стопанско значение. Добитият след изсушаването торф се използва за торене, топливо и за постилка на домашни животни. От него се изработват редица ценни химически продукти (амоняк, катран и др.), а плоскости от неразложен торф се използват в строителството. Блатата са съсредоточени основно в Северното полукълбо, предимно в горската зона. Общата им площ е около 3,5 млн. km², като най-разпространени са в Европа, в Полесието и в Западен Сибир.
Алдомировско блато
Алдомировското блато е блато в България с карстов характер. Блатото е защитена местност с цел „опазване на естествените местообитания на защитени и редки видове водолюбиви птици и растителните асоциации на 40 вида висши растения“, фигуриращ под ID ZM083.
Драгоманско блато
Драгоманското блато е карстово блато в западната част на Софийската котловина, на 1,5 km източно от град Драгоман, (посока село Големо Малово) и на 38 km от София.
Намира се в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина Чепън. Разпростира се на площ около 350 хектара и е с приблизителни размери 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг. Драгоманското блато е пресушено през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в него замира. С това изчезват два вида вида растения, на които то е било единствено находище в България (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия) и едно от последните находища на сивия жерав, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.
В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възстановени влажни зони в България.
Територията на блатото попада в две от защитените зони към Натура 2000:
Раяновци – по директивата за птиците
Драгоман – по директивата за местообитаниятаВ закона за защитените територии в България блатото все още не е обявено за защитена територия (резерват или защитена местност), но поради включването му в две от защитените зони, определени дейности в него не са разрешени. Това са пресушаване, използване на пестициди, палене на тръстикови масиви и др.
Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците Via Aristotelis, тук те спират в богатата блатна растителност за да отпочинат, преди да полетят отново.
Синоними на думата: блато
тресавище, мочур, мочурище, локва, кал, тиня, гьол нечистотия, смрад, воня, батак, помия падение, поквара