Какво означава бермудски?

Бермудски острови
Бермуда (на английски: Bermuda, в разговорен български – популярно като Бермудите) е британска задморска територия, намираща се в Атлантическия океан, на около 1000 km от Флорида. Територията се състои от около 138 острова, с население от около 66000 души, но се назовава в единствено число Бермуда, на името на най-големия от островите. Столицата ѝ е Хамилтън. Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици). Губернаторът на Бермуда се избира от кралицата на Великобритания, по предложение на Британското правителство.

Хамилтън (Бермудски острови)
Хамилтън (на английски: Hamilton) е административен център на задморската територия на Великобритания, Бермудски острови. Основан е през 1790 г. Наречен е на губернатора на острова през периода 1778 – 1794 г. сър Хенри Хамилтън. Официално населението му е 969 души, но се смята, че жителите на града надхвърлят 1500 души. Географските проучвания са установили, че гр. Пърт, Австралия е пълен антипод на гр. Хамилтън.

Бермудско ветрило
Бермудско ветрило – триъгълно ветрило, предната шкаторина на което се опъва по мачтата, а долната по гика. Това е най-разпространеният тип ветрила на яхтите, круизни, туристически и състезателни. По простотата си на управление, поставяне и тягови характеристики е безспорен лидер. Яхта с правилно настроени бермудски ветрила может дълго време да се управлява само от един човек. Такава маневра, като поворот оверщаг, може да се изпълнява въобще без помощ на подвахтен, само със завъртане на руля. Аеродинамичните качества на бермудското ветрило, макар и силно да отстъпват на самолетното крило, въпреки всичко, са най-добри спрямо останалите видове ветрила. Това обуславя изключителното използване на бермудския тип ветрилно въоръжение на всички съвременни състезателни яхти. Бермудското ветрило се появява в региона на Бермудските острови, където е използвано от местните рибари. През 1920-те години той заменя гафелното ветрило, което дотогава се използва повсеместно. Главният недостатък на бермудското ветрило са по-високата мачта по сравнение с четириъгълните ветрила, а също и увиването на ветрилото по височина, което води до различни стойности на ъгъла на атака на неговата долна и горна част.