Какво означава берилий?

БЕРЍЛИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ве — лек, твърд сребристобял метал, който се използува като съставна част на някои сплави в самолетостроенето, електротехниката и в атомните реактори. Под действието на космичното лъчение и главно върху атомите ха кислорода и азота в атмосферата могат да се получат също така и два други изотопа на берилия. Л. Манолов, РА, 26.

— От лат. beryllium.

Берилий
Берилият (на латински: Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be. Берилият е от група 2 на периодичната система и принадлежи към алкалоземните метали. Използва се за повишаване твърдостта на сплави, напр. берилиев бронз. Добива се от минералите берил, хелвин и хризоберил. Берилият и сплавите му се използват в самолетостроенето, ракетостроенето, електротехниката. Процесът на насищане на повърхността на стоманени детайли с цел повишаване на корозионната им устойчивост се нарича берилизация. Влиза в състава на изумруда. Представлява устойчив на корозия, сребристобял метал, срещан главно в берил и се използва при рентгеновите стъкла и при производството на сплави. Силно токсично вещество.