Какво означава белене?

БЀЛЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля1; избелване. Белене на платно. Белене на вълна.

БЀЛЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от беля2. — Мъртвите изобщо не представляват интерес — заяви Луис непочтително, като свърши беленето на един портокал и го подаде на Фани. Д. Димов, ОД, 67. Белене на царевица.

Белене
Бѐлене е град в Северна България. Градът е административен център на община Белене. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 7015 души по настоящ адрес и 7646 души по постоянен адрес.

Белене (лагер)
ТВО „Белене“ е името на концлагер в България, функционирал на територията на остров Персин (Беленски остров), в периода 1949 – 1989 година (с няколко много големи прекъсвания), като жените са били на остров Щурчето. Създаден е със заповед от 30 май 1949 г., а първите лагеристи пристигат там към края на юни. Закрит от 5 септември 1953 г., той е възстановен след Унгарското въстание от края на 1956 г. и отново е закрит на 27 август 1959 г., въпреки че тайно продължава да функционира поне две години след това. Лагерът отново отваря през 1972 и 1984 година по време на т.нар. Възродителен процес, когато там са затваряни стотици помаци и турци. Днес съоръженията му се използват от Затвор – Белене.Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници.

АЕЦ „Белене“
АЕЦ „Белене“ е нереализиран проект за атомна електрическа централа (АЕЦ), чиято площадка е определена на 3 km от град Белене и на 11 km от град Свищов. Замислена е още през 1980-те години, но реализирането ѝ е замразено през 1990 г., а опитите за продължаване на проекта са неуспешни и през 2012 г. проектът е спрян с решение на парламента. През 2013 г. е проведен национален референдум по развитието на ядрената енергетика в България.