Какво означава баташки?

БАТА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Батак. Срещу Батак действували башибозушките банди на Ахмед Барутанлията. С помощта на баташките чорбаджии той измамил въстаниците да напуснат удобните си позиции и влязъл в селото. Ист. Х-ХI кл, 1965, 162. И тази [перущенска] сграда като баташката църква е превърната в мавзолей на героите от Априлското въстание. Ст. Михайлов, БС, 238. Баташка река.

Баташки Снежник
Баташки Снежник (до 29 юни 1942 г. Баташки карлък), с височина 2081,9 метра, е шестият по височина връх от планината Родопи и втори по височина, след връх Голяма Сюткя 2185 метра от дяла Баташка планина. Баташки Снежник е най-високият връх в община Батак, както и най-голямата защитена местност в общината (1054 ха).

Баташка планина
Баташка планина е мощен планински рид с централно местоположение в Западните Родопи, между долините на реките Чепинска, Девинска и Въча, на територията на области Пазарджик и Смолян. Планината има форма на изпъкнала на юг дъга с дължина около 60 км и ширина до 15 – 20 км и площ около 250 km2. На запад и югозапад долината на Чепинска река и поредица от високи седловини я отделят от Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. На северозапад и север склоновете ѝ постепенно потъват в Чепинската и Баташката котловина, а след това долината на Стара река я отделят от рида Къркария и Бесапарските ридове. На изток дълбоката долина на река Въча я отделя от рида Чернатица, а на юг каньоновидната долина на Девинска река – от Девинска планина. Планината се състои от три обосибени части (ридове): на запад Сюткя (най-висок и най-голям), в средата Баташки рид (Снежнижка част) и на североизток Равногор (най-малък и най-нисък). Билните части се издигат на 1800 – 2000 м и имат плосък релеф с единични изолирани върхове: Голяма Сюткя (2185,8 м), Баташки снежник (2081,9 м), Малка Сюткя (2078,7 м) и др. Средна надморска височина около 1500 м. Изградена е от гнайси, гранити, мрамори и олигоценски риолити. Широко развитие имат карстовите форми: пещери („Снежанка, Лепеница и др.)“, карстови и минерални извори (Брацигово). Климатът е планински с преходноконтинентално влияние. По северните склонове се проявява Фьон. от планината водят началото си два големи десни притока на Марица – Чепинска (с десния си приток Мътница) и Стара река (с десния си приток Равногорска река) и левите притоци на Въча – Девинска река и Гашня. В южната част на планината, в горното течение на Девинска река са изградени язовирите „Голям Беглик“, „Широка поляна“, „Тошков чарк“ и „Малък Беглик“, водите на които са включени в Баташкия водносилов път, а по течението на река Въча са язовирите „Кричим“, „Въча“ и „Цанков камък“. Почвите са кафяви планинско-горски. Покрита е гъсти иглолистни – бял бор, ела, смърч и по-малко широколистни гори – бук, леска. За защита на биоразнообразието са изградени резерватите „Беглика“, „Дупката“, „Купена“, „Мантарица“ и подддържан резерват „Изгорялото гюне“. Планината предлага идеални условия за отдих и туризъм. Летовища: „Атолука“, „Розовски вриз“, „Цигов чарк“ и др. Хижи: „Беглика“, „Ловна“, „Техеран“. В планината и по нейните склонове и подножия са разположени 6 града Батак, Брацигово, Девин, Костандово, Кричим, Пещера и Ракитово и 9 села: Дорково, Жребичко, Козарско, Нова махала, Равногор, Розово, Селча, Стоманево и Фотиново През планината и по чат от нейните подножия преминават участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа: От север на юг, през средата на планината от град Пещера до язовир „Широка поляна“, на протежение от 45,4 км – участък от второкласен път № 37 Ябланица – панагюрище – Пазарджик – Доспат – Барутин; Южно от язовир „Батак“, от Батак до Ракитово, на протежение от 11,8 км – участък на третокласен път № 376 Батак – гара Костандово. В североизточната част на планината, от Пещера до Батак през Брацигово, на протежение от 41,6 км – целият участък на третокласен път № 377 Пещера – Брацигово – Батак. Участъкът от пътя между село Равногор и ДГС „Борово“ не е изграден и представлява горски път без трайна настилка. По цялото западно подножие на планината, по долината на Чепинска река, от Велинград до ДГС „Каратепе“, на протежение от 26,9 км – участък на третокласен път № 843 Велинград – Сърница – Доспат.

Баташки мъченици
Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година от. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ специално за канонизацията им през 2006 г. Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България. На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква. Първото тържествено прославление на новоканонизираните светии с отслужването на специално съставени в тяхна чест богослужебни последования, е извършено през същата 2011 г. в гр. Батак в деня, определен от Св. Синод за тяхна прослава – 17 май. Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици – това са зверски убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов – жив опечен на клада, запазени са имената и на някои от избитите – Иван, Илия и други. Паметта се почита официално на 17 май.Две години църквата търси доказателства в мъченичеството на батачани, за което свидетелстват много разкази на очевидци (свиделства, че са загинали в защита на вярата си и за заплатили с живота си), един от разказите ни запознава с края на новомъченик Петър (един от отците в цървата „Света Неделя“ по време на клането) и разговорът му с поробителите: „— Три думи, попе, ще ти кажем. Ако ги, попе, изпълниш, нема да те заколим. Ще ли са, папаз, потурчиш? Поп Петър смело отвърнал: — Главата си я давам, вярата си не давам! Турците му отрязват главата.“Според църквата това пределно кратко мъченическо дееписание събира в себе си цялото пространно житие на новомъчениците от Батак. То е също така силно и категорично, както е силна и категорична изразената от оцелелите батачанки още в 1877 г. преценка на събитията като християнско мъченичество: „Да оставим онова, което не се връща от оня свят, та да не търсим мъжете си, които, за да не станат турци, та да изгубят душите си, както искаха кръвниците, по-добре се предадоха да ги изсекат на сечник като свети мъченици“.На 2 април 2011 г. с панихида Църквата за последно почете мъчениците като обикновени хора, преди да ги удостои с ореола на светостта. На 4 април 2011 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ по време на Света литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха канонизирани новите български светци, убити през 1876 година в църквата в Батак.. По време на отслужената Света Василиева литургия беше обявено вписването на имената на новите светци в българския църковен календар и бяха осветени техните икони. Иконата на мъчениците от Батак е изографисана от Мирослав Асенов. С решение от 30 май 2011 г. на Светия Синод Руската православна църква ще чества паметта на Баташките и Новоселските мъченици.