Какво означава Балша?

Балша
Балша е село в Западна България. То се намира в район Нови Искър, Столична община, област София град.

Балша II
Балша II Балшич (на сръбски: Балша II Балшић) е владетел на княжество Зета от династията Балшичи или Балши. Той е третият най-малък син на първия владетел от династията Балша I. Поема властта след смъртта на брат си Георги на 13 януари 1378 г., оставайки начело на Зета до смъртта си на 18 септември 1385 г. Наследява го племенникът му Георги II Страцимирович Балшич. Властта на Балша II е неоспорима в района на Шкодра и в източната част на Зета. Най-известните черногорски феодали от фамилията Църноевич не признават властта му и управляват самостоятелно окуражени от венецианците. През 1382 Балша II започва война за овладяване на Драч като превзема града чак на четвъртия си опит през 1385 г. Албанският крал Карло Топия поисква военна помощ от Мурад I и султанът му изпраща Хайредин паша начело на османска войска. На 18 септември 1385 г. в битката при Савра, в близост до днешен Берат, османците побеждават Балша II и му отрязват главата. Загубата в битката и смъртта на Балша II бележат края на управлението на Драч от Балшичите. След гибелта на Балша II династията Музаки поема управлението на Берат. За вдовицата на Балша II Иванина Комнина остава управлението на наследствените му владения в Белград, Канина и Валона до превземането им от османците през 1417.

Балша I
Балша I (на сръбски: Балша I) е дребен властел с незначително владение в Зета между 1356 и 1368 г. и основател на династията на Балшичите. За неговото потекло има различни данни. Според някои източници той е влах, сърбин, албанец или с неустановен произход. Според устната черногорска традиция Балша произхожда по женска линия от Вукан Неманич, сина на Стефан Неманя. Поради това след идването на власт на Вълкашин Мърнявчевич, когото смятали за виновник за гибелта на Стефан Урош V, Балшичите се провъзгласили за независими от „цареубийците“ Мърнявчевичи. Според Мавро Орбини Балша I притежавал само едно село по време на управлението на цар Стефан Душан. След смъртта на Балша през май 1362 г. тримата му синове успели да придобият доста сериозно влияние, сдобивайки се с нови земи и превръщайки се в господари на цяла Зета.