Какво означава Багдад?

Багдад
Багдад (на арабски: بغداد‎, /bæɣˈdæːd/) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад. Той е най-големият град в страната и вторият по големина в Арабския свят (след Кайро) и в Югозападна Азия (след Техеран), като населението му е приблизително 7 200 000 души (2011).Градът се намира на река Тигър и възниква през VIII век като столица на Абасидския халифат. Малко след своето създаване Багдад се превръща в значим културен, търговски и интелектуален център на Ислямския свят. Това, както и присъствието в града на няколко основни академични институции, като Дома на мъдростта, му създават световна репутация като център на знанието. През Развитото Средновековие Багдад е смятан за най-големия град в света с предполагаемо население около 1 200 000 души. Градът е почти напълно разрушен от монголците през 1258 година, което поставя началото на продължителен период на упадък, съпътстван от чести епидемия и превземания от различни държави. С признаването на независимостта на Ирак през 1938 година Багдад постепенно възстановява част от някогашния си блясък на център на арабската култура. В наши дни градът на няколко пъти понася тежки щети върху своята инфраструктура, за последен път през Иракската война от 2003 – 2011 година. През 2012 година Багдад е сочен като едно от най-неблагоприятните за живот места в света и като най-лошият по качество на живот сред 221 големи града.

Багдад (област)
Багдад е една от 18-те административни области в Ирак. Тя включва столицата Багдад и околните селища. Площ – 734 km². Повечето от нападенията на САЩ и на коалиционните сили са извършени в тази област. По оценка за юли 2018 г. населението е 8 126 755 жители.

Обсада на Багдад (1258)
Обсадата на Багдад продължава от 29 януари до 10 февруари 1258 г. Багдад, столица на Абасидския халифат, е обсаден, превзет и опустошен от монголски войски на Илханата и техни съюзници. Монголите са под командването на Хулегу хан, брат на хагана Мунке, и възнамерявали да разширят владенията си в Месопотамия, но не директно да унищожат халифата. Мунке инструктира Хулегу да нападне Багдад, ако халифът Ал Мустасим откаже монголските искания за подчинение на хагана и плащане на данък под формата на военна подкрепа за монголските сили в Иран. Хулегу започва кампанията си в Иран с няколко офанзиви срещу низаритски групи, включително асасините, чиято крепост Аламут превзема. След това се отправя към Багдад, искайки от Ал Мустасим да приеме условията на Мунке. Въпреки че Абасидите не са се подготвили за нашествието, халифът вярва, че Багдад не може да падне и отказва да се подчини. Хулегу обсажда града, който се предава след 12 дни. Монголите опустошават града, екзекутират Ал Мустасим и избиват много от жителите. Счита се, че обсадата слага края на т. нар. ислямски златен век, когато арабите разширяват владенията си от Иберийския полуостров до Синд.