Какво означава Афганистан?
Афганистан
Афганистан (на пущунски: افغانستان; на дари: افغانستان), официално Ислямско емирство Афганистан (на пущу: د افغانستان اسلامي امارت) е държава в Централна Азия без излаз на море. Столицата е Кабул. Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са използвани и други имена за назоваването на нейните земи.
Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр. Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр. Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент, Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха. Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други.Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 г. с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747 г. В края на 19 век страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империя. След Третата англо-афганистанска война през 1919 г. и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947 г., Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 г. страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини. През 1990-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам. През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай.Заради десетилетията конфликти Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци и търсещи убежище. Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи като Хакани и Хезби Ислами активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните, който включва стотици убийства и самоубийствени атентати на година. Според ООН бунтовниците са отговорни за 75% от цивилните жертви през 2010 и 80% през 2011 г. Изтеглянето на последните съюзнически сили в средата на 2021 година е последвано от светкавична офанзива на талибаните през август. Те завземат цялата страна, с което установяват Ислямско емирство Афганистан, а поддържаната от съюзниците Ислямска република Афганистан престава да съществува.
Война в Афганистан (2001 – 2021)
Войната в Афганистан е военен конфликт в Афганистан, който продължава от 2001 г. до 2021 г. след инвазията на коалицията от държави, водена от Съединените американски щати, срещу режима на талибаните. Това е най-дълго продължилата война в американската история, като успява да задмине с близо 5 месеца войната във Виетнам.
Военните действия в Афганистан се водят от 2 основни чуждестранни сили, опитващи да установят контрол над страната. Операция трайна свобода (OTC) е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Около 28 300 американски военнослужещи са част от OTC. Втората операция е дело на НАТО (ISAF) и към декември 2008 включва 51 350 войници от 41 държави, повечето от страни членки на блока. САЩ имат около 19 950 военнослужещи към силите на ISAF.
През октомври 2001, в отговор на атентатите от 11 септември същата година, армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и британски самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 е даден старт и на сухопътната фаза. По-късно се създават и силите на НАТО с цел подобряване на сигурността в държавата.
Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 9/11. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.
Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. През 2008 и 2009 муджахидините поемат контрола на големи части от провинцията и централното правителство губи реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти.
На 2 май 2011 американски командоси убиват Осама бин Ладен по време на секретна операция в град Аботабад, северно от Исламабад, Пакистан.
На 29 февруари 2020 г. САЩ и талибаните подписват мирно споразумение в Доха, което задължава американските войски да напуснат Афганистан в рамките на 14 месеца, в случай че талибаните сътрудничат в рамките на споразумението и не позволяват на свои членове или други групи, в това число Ал-Кайда, да застрашават сигурността на американците и техните съюзници.
След встъпването в длъжност на Джо Байдън, датата за изтегляне е първоначално отложена от 1 май 2021 г. за 11 септември 2021 г., а впоследствие – 31 август 2021 г. Талибаните отхвърлят предложението и след като първоначалната дата изтича, започват мащабна офанзива, при която завземат по-голямата част от Афганистан, а самата столица Кабул на 15 август 2021 г. Същия ден афганистанският президент Ашраф Гани бяга със самолет за ОАЕ, а талибаните обявяват победа и край на войната. На 16 август Байдън потвърждава, че властта вече е на талибаните, като в страната остават само войски, които да помагат при евакуациите.
Емблема на Афганистан
След падането на Кабул от талибанските сили на 15 август 2021 г. настоящият статус на емблемата е неизвестен, тъй като страната се оспорва между фактическото Ислямско емирство Афганистан и де юре Ислямска република Афганистан.