Какво означава Атила?

Атила
Атила (на латински: Attila, на гръцки: Ἀττήλας, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като вторият път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Аврелиан преди да бъде спрян в битката при Каталаунските полета и прогонва западния император Валентиниан III от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура в европейската история. В Западна Европа той е запомнен като символ на жестокост и хищност, докато в някои страни, например Унгария и Турция, той е смятан за велик владетел.

Атила (опера)
„Атила“ (на италиански: Attila) е опера в пролог и 3 действия от бележития италиански композитор Джузепе Верди от 1846 г. Посветена е на нашествието в Италия и нейното опустошаване от хуните начело с вожда им Атила в средата на 5 век.

Атила Йожеф (награда)
„Атила Йожеф“ е литературна награда в Унгария, основана от Министерския съвет през 1950 г., присъждана за изключителна литературна дейност. Това е една от най-престижните награди в унгарската литература.