Какво означава Артур?

Артур
Крал Артур (на английски: King Arthur) е легендарен вожд на британците от V – VI век, централна фигура в митологията на Великобритания. Той е главен герой на много епични произведения и рицарски романи. Представлява идеала за крал по време на война и в мирно време. Съществуват разногласия по въпроса дали Артур или личността, вдъхновила неговият образ, наистина са съществували. Историците не са намерили доказателства за неговото историческо присъствие. В по-ранните споменавания на името, както и в уелските текстове, името Артур не е придружавано от титлата крал. Един от по-старите текстове го определя като dux bellorum (военен водач, военачалник), а в средновековни текстове от Уелс като титла на Артур често се използва ameraudur (император, което също може да се разбере като военен водач).

Смъртта на Артур
Смъртта на Артур (на среднофренски Le Morte d'Arthur, в първото издание: Le Morte Darthur) е сборникът на сър Томас Малъри на френски и английски артурови романси. Книгата съдържа оригинални произведения на Малъри (историята за сър Гарет) и преразказва по-старите истории в светлината на възгледите и интерпретациите на Малъри. За първи път публикувана през 1485 г. от Уилям Какстън. Тя се оказва популярна и е препубликувана през 1498 и 1529 г. от Уинкин де Уърд, който наследява печатницата на Какстън. Смъртта на Артур е най-известната творба на английски език за артуровата легенда. Много съвременни артурови писатели са използвали Малъри като свой основен източник. Малъри вероятно започва Смъртта на Артур докато е в затвора през 50-те години на 15 век и я завършва през през 70-те години. Първоначално възнамерявал Le Morte Darthur да бъде заглавието само на последната книга от цикъла; той назовава цялата творба: The hoole booke of kyng Arthur & of his noble knyghtes of the rounde table; Какстън може да е разбрал погрешно намеренията на автора при именуването на творбата. Какстън разделя творбата на 21 книги, съдържащи 507 глави. Първоначално Малъри разделя творбата си в осем основни истории: Раждането и издигането на Артур: „От сватбата на крал Утер Пендрагон до крал Артур, който царува след него и извърши много битки“ Войната на крал Артур срещу римляните: „Благородната история между крал Артур и Луций, императорът на Рим“ Книгата на Ланселот: „Благородната история за сър Ланселот от Езерото“ Книгата за Гарет (брат на Гауейн): „Историята на сър Гарет от Оркни“ Тристан и Изолда: „Първата и втората книга за сър Тристрам де Лион" Търсенето на Свещения граал: „Благородната история на Сангреала“ Любовната история между Ланселот и Гуиневир: „Сър Ланселот и кралица Гуиневир" Разпадането на Рицарите на Кръглата маса и смъртта на Артур: „Смъртта на Артур“Повечето от събитията се случват в Британия и Франция във втората половина на 5 век. В някои части действието се развива и по-надалеч – до Рим и Сарас (мистичен остров; близо до Вавилон) и припомня библейски истории от древния Близък изток.

Порт Артур
38.783333, 121.25 Порт Артур (Люйшун) е бивш пристанищен град (незамръзващо пристанище, военноморска база) в Китай, на Жълто море. Бил е разположен в югоизточния край на Ляодунския полуостров, на малкия Квантунски полуостров (Квантунска област), с координати 38° 48’ северна ширина и 121° 20’ източна дължина. Понастоящем на мястото на бившия град е разположен район Люйшун на град Далян в Китай. Селище на мястото на Люйшун е имало още от времето на династията Цзин (晋朝, 266 – 420). Едва през епохата на империята Мин (明朝, 1368 – 1644) селището започва да се нарича Люйшун. Английското название Port Arthur мястото получава във връзка с това, че през август 1860 г. в това пристанище е ремонтиран корабът на английския лейтенант Уилям К. Артър (William C. Arthur). Съществува също версия, че китайското селище Люйшун е преименувано от англичаните в чест на члена на британското кралско семейство херцог Артур Конаутски по време на Втората опиумна война. Това английско название по-късно е възприето в Русия и в другите европейски страни. Строителство на военноморска база в стратегически важния залив на Люйшун е започнато от китайското правителство през 1880-те години. През 1884 г., по време на първата китайско-японска война базата е завзета от Япония, но година по-късно е върната на Китай под натиска на Русия, Германия и Франция (виж Тройна интервенция). През 1897 г. Русия решава да ползва тази стратегическа база. През декември 1897 г. руска ескадра влиза в Порт Артур, същевременно се водят преговори в Пекин и в самия Порт Артур. В резултат на преговорите (и на големи подкупи) пристанището заедно с Квантунския полуостров са предадени на Русия под наем за 25 години.