Какво означава Армения?

Армения
Армения (на арменски: Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа. Граничи с Турция на запад, Грузия на север, има общи граници с Азербайджан на изток и с Иран на юг. Столицата ѝ е Ереван. Официален език е арменският. От 1922 до 1991 г. страната е в СССР като съставна част от Закавказката съветска федеративна социалистическа република и после като съюзна Арменска съветска социалистическа република. Площта ѝ е 29 743 km², от които 28 342 km² суша и 1401 km² водна площ.

Национално знаме на Армения
Националното знаме на Армения се състои от три еднакви хоризонтални цветни полета – червено, синьо и кайсиево, подредени в този ред от горе надолу. Отношението ширина към дължина е 1:2. Съществуват няколко теории за значението на цветовете, но най-разпространената е, че червеното представлява кръвта на арменците, пролята за защита на страната, синьото е природата на страната, а кайсиевото – националната смелост и трудолюбие. Според дефиницията записана в закона за знамето на Армения приет на 15 юни 2006 г., червения цвят символизира планинските земи, постоянната борба на арменците за живот, християнската вяра, независимостта и свободата. Синият цвят символизира стремежа на арменците да живеят мирно под синьото небе. Оранжевият цвят символизира изобретателността и трудолюбието на арменците.В този вид, знамето е било национален флаг на Армения по време на кратката независимост на страната след първата световна война между 1918 и 1921 г. По времето, когато Армения е била част от СССР, знамето на Арменската ССР е представлявало сърп и чук на червен фон със синя ивица по средата. След обявяването на независимост през 1991, трикольорът отново е приет като официален символ на страната.

Западна Армения
Западна Армения (на арменски: Արեւմտեան Հայաստան) e западната част на историческа Армения. През средновековието западната част на историческа Армения влиза в състава на Източната Римска империя, от XVI век е част от Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция. Арменското население в региона е унищожено в хода на масови убийства на арменци през 1894 – 1896 години и геноцида от 1915 – 1923 г. За западната част от историческа Армения понякога се среща употреба и на термините „Византийска Армения“, „Османска Армения“ и „Турска Армения“. Малка част от нея, Малка Армения, е в състава на Мала Азия. По време на Берлинския конгрес се употребява за първи път израза „шестте арменски провинции на Османската империя“, а това са вилаетите Ван, Ерзурум, Елязъг, Битлис, Диарбекир и Сивас. По османско време, Ерзурум е седалище на анатолийския мирмиран, а Диарбекир е място за заточение на българските борци за независимост. Западна Армения играе ключова роля по време на турската война за независимост, като между 23 юли и 4 август 1919 г. в Ерзурум се провежда Ерзурумски конгрес на който под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк се решава, че турският народ ще воюва до победен край, няма да допусне унижение и окупация от Антантата, и ще отхвърли Севърския договор.