Какво означава Апенини?

Апенински планини
Апенинските планини (на италиански: Appennini; на гръцки: Απεννινος; на латински: Appenninus), съкращавано като Апенини, са планинска верига в Италия. Простират се по дължината на Апенинския полуостров от северната до източната част на Италия по нейното източно крайбрежие, като формират „гръбнака“ на страната.

Неаполитански Апенини
Неаполитанските Апенини или Кампански Апенини (на италиански: Appennino Napoletano, Appennino campano) са част от Апенинските планини в Италия, разположени в тяхната южна част. Простират се на протежение около 140 km от северозапад на югоизток и ширина до 100 km. По-голямата им част е разположена на територията на област Кампания, северните части (масива Санио) попадат в областта Молизе, а югоизточните им склонове – в областта Апулия. На север долината на река Сангро (влива се в Адриатическо море) ги отделя от Абруцките Апенини, а на юг долината на река Офанто (влива се също в Адриатическо море) – от Луканските Апенини. Неаполитанските Апенини се състоят от два обособени масива, разделени от долината на река Калоре (ляв приток на Волтурно). На североизток от реката се издига масива Санио (или Санита) с максимална височина връх Милето 2050 m (на 20 km югозападно от град Кампобасо), а на югозапад от нея са разположени няколко изолирани масива (в някои източници само те се наименуват Неаполитански Апенини) с максимална височина връх Червиалто 1809 m (на 35 km източно от град Салерно). Западните склонове са предимно стръмни, а източните – полегати и постепенно потъват в равнината Тавалиере. Изгродени са основно от варовици, флишеви и вулканични скали. От Неаполитанските Апенини водят началото си множество предимно къси реки. На запад към Тиренско море тече река Волтурно (влива се в залива Гаета) с големия си ляв приток Калоре. На изток протичат реките Триньо, Биферно, Форторе, Канделара, Черваро, Карапеле, Офанто и др. вливащи се в Адриатическо море. Склоновете на планината на височина до 400 – 500 m са обрасли със средиземноморски гори и храсти, а нагоре са покрити с дъбови, кестенови и борови гори. В Неаполитанските Апенини са разположени множество населени места, като най-големите са градовете Кампобасо (административен център на областта молизе), Беневенто и Авелино.

Калабрийски Апенини
Калабрийските Апенини (на италиански: Appennino Calabro) се явяват най-южната част от Апенинските планини в Италия, разположени в областта Калабрия, на полуостров Калабрия. Простират се на протежение 200 km от север на юг и максимална ширина до 100 km. На север грабеновидната долинат на река Крати (влива се в залива Таранто на Йонийско море) ги отделя от Луканските Апенини, а на юг завършват на носа на „ботуша“ при град Реджо ди Калабрия. Състоят се от два обособени масива, разделени от понижение (седловина) в района на град Катандзаро. Северният масив носи името Ла Сила и е с максимална височина връх Боте Донато (1929 m), а южния Сицилиански Апенини (според някои източници е отделна част от Калабрейските Апенини) с връх Монталто (1956 m). Западните и източните им склонове обърнати съответно към Тиренско и Йонийско море са къси и стръмни. Изградени са предимно от варовикови скали със силно развити карстови форми. От Калабрийските Апенини водят началото си множество предимно къси реки. На запад към Тиренско море текат реките Савуто, Мезима и др., а на изток към Йонийско море – Крато, Трионто, Нето, Тачина, Кораче и др. Склоновете им на височина до 1000 – 1500 m са обрасли със средиземноморски гори и храсти, а нагоре са покрити с дъбови и кестенови гори. В южното подножие на масива Ла Сила е разположен град Катандзаро, административен център на областта Калабрия.